Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2021 10:16 - Неолиберализмът отстъпва, но на негово място идва друго зло - авторитарен капитализъм
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1556 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 06.05.2021 19:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Подновената роля на държавата не гарантира прогресивни резултати - показва го възхода на нов авторитарен капитализъм, неподлежащ на демократичен контрол

Лори Макфарлейн, Guardian

Тринадесет години след като финансовата криза постави глобалната икономика на животоподдържащи системи, неолибералният капитализъм е изправен пред екзистенциална криза. Пандемията от Covid-19 изложи на показ катастрофалните последици от десетилетията на приватизация, дерегулация и аутсосрсване. За да сдържат икономическите последици от пандемията, западните страни скъсаха неолибералния наръчник.

Пазарните сили биват избутвани в полза на регулаторния контрол и държавната намеса. Централните банки нарушиха основното икономическо табу и печатат пари, за да финансират набъбващи бюджетни дефицити. За пръв път от десетилетия ставките на корпоративния данък вървят нагоре, вместо надолу. Дори Международният валутен фонд (МВФ) подкрепи идеята за повишени данъци. Както отбелязва колумнистът на Guardian Лари Елиът, „ерата на малката държава, ниските данъци и балансираните бюджети изглежда внезапно приключила“. Остава въпросът: какво я замества? Във Великобритания редица скорошни развития предоставят някои улики.

Първо, трябва да се отбележи драматичното завръщане на държавната активност и загубата на вяра в неограничените пазари. Това не се изчерпва с мерките за справяне Covid, колкото и да са съществени те. След десетилетия разпродаване на обществени активи, британското правителство започна да създава ново поколение държавни икономически институции. Сред тях са Инфраструктурната банка (Ukib) и Агенцията за напреднали изследвания и изобретения (Aria), които бяха снабдени със значителни финансови мускули. Британската държава също се превърна в един от най-големите рискови инвеститори в Европа чрез специализирания фонд на финансовото министерство, които изкупи значителни дялове в стотици британски стартъп бизнеси. Регионалните политики за развитие, на които дълго беше гледано със скептицизъм от страна на икономистите на свободния пазар, също се завърнаха в дневния ред на държавата.

Скоростната разработка на ваксината Оксфорд/АстраЗенека също възвестява завръщане на планирането в индустриалната политика. Макар Борис Джонсън да приписа този успех на „капитализма“ и „алчността“, реалността не може да бъде по-различна: 97% от финансирането за разработването на ваксината дойде от държавни или благотворителни тръстове, докато по-малко от 2% идват от частната индустрия. Централният извод на независим доклад, изследващ уроците от опита на Великобритания с ваксините, беше че „държавата е изиграла ключова роля в ускоряването на всеки етап от процеса на разработване на ваксини“. Същевременно решението на правителството да се намеси в сделката за продажба на компанията за разработка на микрочипове Arm Holdings на щатската Nvidia поради съображения за националната сигурност подсказва, че Лондон вече не се отнася толкова лековато към чуждестранните поглъщания.

Взети заедно, тези развития показват отмиране на неолиберализма във Великобритания, поне за сега. Но тези, които отдавна мечтаеха за кончината му, трябва да премислят два пъти, преди да отворят шампанското. Защото по-категоричната държавна намеса в същността си съвсем не гарантира по-прогресивни резултати. Вместо това трябва да се запитаме: в чии интереси се намесва държавата?

Във Великобритания безпрецедентните нива на държавна подкрепа за икономиката са придружени от повсеместна корупция и шуробаджанащина. Щедри договори, свързани с извънредните ковид политики, са сключвани с компании с лични и политически връзки с министри от правителството. Поредицата лобистки скандали демонстрираха, че този вид корупция изглежда се разпростира до най-високите управленски нива в страната. Министри бяха хващани многократно да се намесват във важни решения за планирането в интерес на политически съюзници и партийни донори. Липсата на морал не е нещо ново в британската политика, но мащаба и безсрамието, на които станахме свидетели през изминалата година, са безпрецедентни.

Същевременно остават редица въпроси за това какво ще вършат новите държавни агенции и чий интереси ще обслужват. Инвестиционната банка е проектирана не за заместване на частните финанси, а да поема риска за инвестиции на частни играчи и да гарантира частни печалби. Бенефициентите на фонда на Финансовото министерство са забулени в тайна, а за агенцията Aria бе направено изключение от законите за достъп до информация, които обикновено се прилагат за всички британски публични органи. Новият фонд за регионално развитие в размер на 4.8 млрд. паунда се разпределя из страната не въз основа на нуждите на общностите, а на политическата лоялност към Консервативната партия.

С други думи, в Обединеното кралство се наблюдава възникването на една нова политическа икономия, която се чувства добре с ролята на държавата като „организатор, надзорник и собственик на капитал“, при условие, че тя обслужва специални интереси и не подлежи на демократичен контрол.

Второто важно развитие е възходът на икономиката на следенето. Дори преди Covid-19 притесненията за технологичните гиганти и капитализма на следенето нарастваха, но пандемията ускори процесите по два основни начина. Заради здравната криза огромен обем дейности преминаха онлайн, поради което хората оставят много по-големи „дигитални следи” от преди. Това доведе до появата и на нови форми на медицинско и локално проследяване, което създава отделен набор от нови предизвикателства.

С прилагането на ваксини в страната правителството започна да изпробва използването на ваксинационни паспорти. Последиците от това могат да са широкомащабни, от лицево разпознаване в кръчми до ограничения за пътуване, което би прокарало нови разделения в едно вече раздробено общество. А след като базата данни на Националната здравна служба попадна в ръцете на технологичната фирма за „специални операции” Palantir, експертите се опасяват, че пипалата на капитализма на следенето скоро може да достигнат до личните ни здравни данни.

Наблюдението се увеличи и на работното място, след като разделителната линия между работа и дом се разми по време на пандемията. Това включва нарастващото използване на софтуер за дистанционно наблюдение и дори наблюдение с уеб камери, за да се следи “производителността” на работниците. Тъй като се очаква работата от дома да се превърне в перманентна характеристика на британския капитализъм, има риск в цялата икономика да започне да се прилага наблюдение на работниците, като това в складовете на Amazon.

Третото важно развитие е подновеният акцент върху „закона и реда” и свързаните с това репресии върху демократичните права. По целия свят бяха въведени временни драконовски мерки за контрол на разпространението на вируса. Но властите във Великобритания искат да отидат много по-далеч. Тъй като не е задоволено със забрана на протести по време на пандемията, правителството използва обществената здравна криза като прикритие, за да направи много от тези мерки постоянни чрез нов закон за полицията, правораздаването и съдилищата.

Правозащитната организация Liberty описва законопроекта като „посегателство срещу основните граждански свободи“, което „ще наклони баланса на силите в полза на държавата“. Наред с драстичното и перманентно ограничаване на правото на протест, законът предвижда нови правомощия на полицията за претърсване и криминализира преминаването без разрешение, което застрашава начина на живот на цигански и битнически общности в страната.

За икономисти, които възприемат своята дисциплина като „наука без ценности”, която е отделена от политиката, това може да е некомфортна територия. В крайна сметка, какво общо има полицейската дейност с икономиката? Отговорът всъщност е „доста“.

В корените си капитализмът е правна система, поддържана от закони, които се прилагат със заплаха от насилие. Тези закони никога не са неутрални: те отразяват преобладаващата власт и и класовите отношения в обществото. Точно както анти-синдикалистките закони бяха нужни за налагането на неолиберализма, ограничаването на гражданските свободи е необходимо за поддържането на тази нов, по-авторитарен вариант на капитализма.

Великобритания не е единственото място, където протичат тези размествания – подобни сили са в действие по целия свят. За прогресивните хора, които прекараха последното десетилетие в борба срещу остеритета и ортодоксията на свободния пазар, бъдещето е изпълнено с огромни предизвикателства. Необходимо е не само да се приспособят към свят на корумпирана активност на държавата, но и спешно да организират защита на демокрацията и гражданските свободи от пълзящия нов авторитаризъм. Прогресивните трябва или да се адаптираме към тази нова норма, или тя ще ни смачка.

*Лори Макфарлейн е икономически редактор в openDemocracy и сътрудник в Института за иновации и обществена цел на UCL. Той е съавтор на „Преосмисляне на икономиката на земята и жилищата“. 



Гласувай:
9



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4821863
Постинги: 2500
Коментари: 6278
Гласове: 16456
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031