НЕ МОГА ДА ПУБЛИКУВАМ И НЕ РАЗБИРАМ ЗАЩО ПОМОГНЕТЕ!

Журналистите прекалиха с тоя Джокович, който не е прав.
За публикуването – проблеми със сървъра. И на мен се е случвало. Но конкретно в какво се състои невъзможността за публикуване?

12:43 - В 25-милионна Австралия коронавирусът е взел едва 910 жертви. АЗ СИ ДРЪНКАХ И ВМЕСТО,ЖИВИ...:(((((((((
12:08 - ХАРЕСВАМ И НОЛЕ И КИРЧО,НО БЕЛКИМ ВИ СВЕТНЕ,КАКВО СЪМ ВИ КАЗАЛ!!!
04.12.2020 14:14 - ЕВРОВИЗИЯ,ЗАЩО УЧАСТВА И АВСТРАЛИЯ?ТЕСТ,ЗА СВЕТКАНЕ,ОТ www4ak!!!:)))
Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 1803 Коментари: 6 Гласове: 6... Вижте повече

Какво представляват ваксинацията, имунизацията и инокулацията?

Термините имунизация, ваксинация и инокулация доста често се използват взаимозаменяемо, но въпреки това те имат различни значения. Разликите между тези термини може да изглеждат незначителни, но все пак правилното използване на тези термини може да предотврати недоразумения.


Световната здравна организация (СЗО) споменава, че ваксинацията и имунизацията са свързани термини, но първото описва конкретно действие, докато второто описва процес.


По дефиницията на СЗО:

Ваксинация представлява използването на ваксини за стимулиране на имунната система, за да предпази човек от инфекция или заболяване;
Имунизация представлява процесът, който прави човек имунизиран или резистентен към инфекциозно заболяване, обикновено чрез ваксинация

Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC, САЩ) предлагат подобни определения:

Ваксинация – актът на поставяне на ваксина, за да създаде имунитет срещу специфично заболяване;
Имунизация – процесът, чрез който ваксинацията предпазва човек от заболяване

Дадено лице може да се имунизира срещу болест, като се изложи на болестотворния организъм (патоген) и да развие антитела за борба с него, но в съвременната употреба имунизацията почти винаги означава имунитет чрез ваксинация, а не чрез естествена инфекция.


Терминът инокулация често се използва като синоним на ваксинация или имунизация. Този термин е въведен за първи път през 18 век и описва вариолация – остарял метод за имунизиране на пациенти срещу едра шарка чрез заразяването им с вещество (гной) от пустулите (гнойни пъпки) на пациенти с лека форма на заболяването (variola minor). Тогава заболяването обикновено се проявява в по-малко опасна форма, отколкото когато човек се зарази по естествен път. Днес обаче терминът почти винаги означава имунитет чрез ваксинация и по същество значението му се припокрива с имунизация.


Как действат ваксините?

Ваксинацията и имунизацията предпазват от потенциално смъртоносни заболявания. В наши дни ваксините предотвратяват заболявания, които някога са убивали милиони хора, като полиомиелит и инфлуенца (грип).


Ваксините задействат имунната система. Първо, имунната система разпознава патогена като вреден. След това произвежда антитела, предназначени да атакуват този специфичен патоген.
При ваксинация също се създават клетки на паметта. Те могат повторно да атакуват патогена при нова среща с него, като намалява риска от повторно заболяване. Това се нарича придобит (или адаптивен) имунен отговор. Когато достатъчно брой хора в общността са ваксинирани се създава защита срещу разпространение на заразата.


Стаден имунитет означава, че в общността няма достатъчно уязвими хора, за да може инфекцията да се разпространи широко. Когато патогените не могат да се разпространяват, те умират. По този начин са били елиминирани (или почти елиминирали) заболявания като:

Полиомиелит;
Паротит;
Дребна шарка

Човек има нужда от поставянето на някои ваксини само веднъж, докато други се поставят периодично. Това е така, защото имунитетът може да изчезне с времето. Когато имунитетът започне да намалява, може да се наложи прилагането на бустерна доза или друга ваксина. Тетанус и грипът са примери за това.


Какви видове ваксини съществуват?

Съществуват различни видове ваксини. Всеки вид е предназначен да научи имунната системакак да се бори с определени видове патогени и сериозните заболявания, които причиняват.


Когато учените създават ваксини, те вземат под внимание следните съображения:

Как имунната система реагира на патогена;
Кой трябва да бъде ваксиниран срещу патогена;
Коя е най-добрата технология или подход за създаване на ваксината

Въз основа на редица от тези фактори учените решават кой вид ваксина да създадат. Съществуват няколко вида ваксини, като:

Инактивирани (убити) ваксини – съдържат патогени със запазена антигенна структура, които са убити чрез химични (спирт, фенол, формалдехид и други) или физични (висока или ниска температура, ултравиолетова или йонизираща радиация) методи;
Живи атенюирани ваксини – съдържат отслабена версия на жив инфекциозен агент;
Рекомбинантни векторни ваксини – които използват отслабен патоген (безвредни вируси като аденовирусите, съдържащи гени на друг вирус) за изграждане на имунитет към по-опасен патоген.
иРНК ваксини (информационна РНК) – използват генетично проектирана информационна РНК (иРНК), която съдържа информация за патогена;
ДНК ваксини – съдържат генетичен материал на патогена, но те са все още в експериментални етапи;
Токсоидни ваксини – използват се срещу някои бактериални заболявания, съдържат инактивиран токсин на бактерията, причиняваща съответното заболяване;
Субединични ваксини – включват само основни антигени на патогена (от 1 до 20 антигена, взети от патогена или отгледани в лаборатория);
Конюгирани (полизахаридни) ваксини – както субединичните ваксини, те включват само части от патогена, обикновено полизахариди от повърхностния слой на бактерия


Прочети още на: Каква е разликата между ваксинация, имунизация и инокулация? | Puls - https://www.Puls/aktualno-c-6/kakva-e-razlikata-mezhdu-vaksinatsiia-imunizatsiia-i-inokulatsiia-n-43382

1. Копираш текста.
2. Редактирай постинг.
3. Поставяш текста. /Може и чрез бутоните Сtrl и v/.