Наскоро излезе книгата на David Sinclair – Lifespan, why we age and why we don’t have to (Продължителност на живота, защо остаряваме и как да го избегнем), която предизвика доста шум във всички възможни среди – сред лекари, генетици, нутриционисти, фитнес експерти и т.н.

Книга, благодарение на която, TIMES включи David Sinclair в списъка си като един от 100-те най-влиятелни хора в света. Книга, в която David Sinclair, професор в катедрата по генетика в Медицинското училище на Харвард и кодиректор на Paul F. Glenn Center за биологичните механизми на стареенето, пише:

“Като вид живеем много по-дълго от всякога. Но не много по-добре. Въобще не. През изминалия век натрупахме допълнителни години, но не и допълнителен живот – или поне не такъв, който да си струва да живеем.

Умираме бавно и мъчително. Хората в богатите страни често прекарват десетилетие или повече, страдайки от болест след болест в края на живота си. И вярваме, че това е нормално.

Но ако не трябва да е така? Ами ако бихме могли да сме по-млади по-дълго? Не години по-дълго, а десетилетия по-дълго. Ами ако тези последни години не изглеждат толкова ужасно различни от годините преди тях?

Наскоро излезе книгата на David Sinclair – Lifespan, why we age and why we don’t have to (Продължителност на живота, защо остаряваме и как да го избегнем), която предизвика доста шум във всички възможни среди – сред лекари, генетици, нутриционисти, фитнес експерти и т.н.

Книга, благодарение на която, TIMES включи David Sinclair в списъка си като един от 100-те най-влиятелни хора в света. Книга, в която David Sinclair, професор в катедрата по генетика в Медицинското училище на Харвард и кодиректор на Paul F. Glenn Center за биологичните механизми на стареенето, пише:

“Като вид живеем много по-дълго от всякога. Но не много по-добре. Въобще не. През изминалия век натрупахме допълнителни години, но не и допълнителен живот – или поне не такъв, който да си струва да живеем.

Умираме бавно и мъчително. Хората в богатите страни често прекарват десетилетие или повече, страдайки от болест след болест в края на живота си. И вярваме, че това е нормално.

Но ако не трябва да е така? Ами ако бихме могли да сме по-млади по-дълго? Не години по-дълго, а десетилетия по-дълго. Ами ако тези последни години не изглеждат толкова ужасно различни от годините преди тях?

Всичко е много по-просто. Живеем в последното време, след края на страшния съд. Язвите са пуснати и нямат спиране. В това време за народа си Бог е дал здравната реформа. Какво да се яде и какво не - вижте в откъсите от Късния дъжд.
www.slovosvetlina