Възрастните винаги си приготват необличано бельо и дрехите за ковчега.На село си заделят и някой лев за оплаквачи. След връщане от гробищата слагат софра,на която има само хляб, боб,жито и зеле- постно сготвени,
Като умрял Петко от село Чукундурово си нямал ни дрехи, ни грошове пък и гащите били само тези на гъза му. Иначе бил надарен, Което личало и така, без да го къпят. Тогава в Чукундурово имало само невести. Мъжете- все на гурбет или ще дигат дворци в Букурещ от дялани камъни. Или керван сараи из турско, Затова Букурещ има толкова красиви старинни сгради. А керван сараите българите ги натрошили,да правят шосеини и жп пътща по Фердинандово време...
Та Петко умрял и го гласят за гроба, В градината му намерили боб,ама още зелен. Но за тази трапеза се слага зрал боб. Намерили и зелка/ Готвят. Ето че идва една баба и сварва жените да се карат, Никоя не иска без грош да го оплаква, а и неоплакан няма как да го погребът.
- Традицията си е традиция трябва да се спазва!...
недоволствали погребвачките. Новодошлата казала:
"Даите ми този чукундур, за него ще го оплача..."
Те се съгласили и тя занареждала
- Боже, Боже, прости на Петко греховете, беше оправен, на никоя не е отказвал.. да помогн-  и така си реве и повтаря като жална милмна песен
В този момент от към дола се задали гурбетчиите на тулумба се връщат и чуват жалбата на оплаквачката и като разбрали, че плаче на Петко за чукундура се провикнали
" Спри да плачеш Стояно, всички се връщаме и всички сме начукундурени, че и Петко да си почине...
Оттогава е приказката за умрелия да се съобщава " Той почина!: и селото прекръстили на "Чукундурово"