Първо какво е родината? Какво е отечеството? Какво влагаме в думите – моята страна? Трудно е да отговорим еднозначно какво вдъхва у нас национално самочувствие, какво буди национални чувства, усещане за национална принадлежност... Въпросът е и доколко ние разбираме какво възрожденският българин е влагал в понятието „родина” . Дали това е –

~ мястото, на което се е родил?

-          Тази територия де факто и де юре през 17 век е била част от Отоманската империя т.е.  родина формално е била империята.

Дали това е  -

~ общността, в която е отраснал и е бил отгледан?

-          Това в по-голяма степен ни приближава до представата за българското и от там – до идеята за национално самоопределяне, самоидентифициране...

Защото – родът, в дълбоката си същност е храмът на националното самосъзнание / родовата памет е стожер, който опазва същностите.

Родът, това е кръвната връзка между поколенията българи през вековете на българската история. Тук се включва плетеницата от родови връзки, от цикли на раждания и смърт, през които преминава българската генеалогия.

Вторият стожер на националното самосъзнание е езикът. Езикът на рода, майчиният език – този, на който индивидът се научава да мисли и на който общува с близките си. Езикът, който се използва в ежедневието, в бита, в пресъздаването на традициите на труд и празници, фолклорните разкази, и фолклорната музика.

Третият стожер е вярата – но доколкото като българи след Покръстването от св. Борис І сме в болшинството си – християни, вярата е по – скоро белег за самоидентификацията ни с християнските и общоевропейските ценности.

И ако през Възраждането болезнено е стоял въпросът – Кои сме ние? а „ История славянобългарския” на Паисий се превръща в знаме на националното самоосъзнаване и събуждане на националното самочувствие и гордост то пред съвременният българин не стои въпроса дали е българин или гражданин на света а дали националната принадлежност е все още белег от българската идентичност.... Защото днешният българин може да бъде поданик на друга държава, да е създал смесен брак, децата му да се възпитават в духа на две или три култури и пак да се чувства българин.

Предефинирането на понятията за родина, национална идентичност и културно наследство са част от сложният процес на саморефлексия за смисъла на човешкото съществуване във времето на глобализиращият се свят в икономическо, културно и геополитическо отношение...