Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2019 18:15 - Снимки от любимия Балкан през май
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 6877 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 13.07.2019 18:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Тази година за първи път пропуснахме пролетта на Балкана – пролетта, която е уникална, много красива и украсява в различни окраски на бялото целия ни Балкан. Но на Русе имахме много работа за вършене и така се наложи. Има и други години пред нас, ако е рекъл Бог. Но радостното е, че Великден изкарах в Русе, посетих службите в храма и много се зарадвах и освежи душата ми. Така се случва, че по Великден, използвайки почивните дни винаги сме на път някъде и все нямах възможност да празнувам с братя и сестри този празник. Така, че всяка монета има своя добър край. А вярата на човек иска да бъде хранена, да съпреживява тайнството на възкресението, да се смирява пред опелото Христово и да се радва на Божието присъствие, на светлината, на общността, на любовта, която Господ е родил в сърцата ни! Божието вдъхновение е най-добрия дар за човешката душа и дай Боже всекиму да опитва сладките му плодове!
Така, че след 2 месеца отново се запътихме към родния Балкан. Не съм родена там, но така го чувствам в душата си – роден, близък, вдъхновяващ, опияняващ. От 1 март на 1 май - разликата беше осезателна. Балкана се беше раззеленил, във всички окраски на зеленото.

image





image

А като пекне слънчицето и направиш снимка с приближение имаш чувството, че снимаш есен.

image

Всеки сезон е достоен за уважение. Качихме с колата баира и наближавайки околовръстното до селото аз слизам и поемам с Бък по пътеките на дивите животни.

image

Бъки още като усети, че от асфалта стъпваме на черен път и почва да скимти да го пускаме да бяга след колата, често и пред нея. Котараците и те бяха много интересни. През целия път спяха, а като тръгнахме по стръмния баир нагоре се събудиха, застанаха до прозореца, източили вратове и гледат ли гледат :).

image

Та първото нещо, което видях като слязох по пътечката беше нацъфтелия глог и тук там се ширват полянки от сини цветенца.

image

Като красив килим, обаче този килим е наситен с живот и аромати. Пчелички прехвръкват от цвят на цвят. Навярно са диви, но хубавото е, че ги има. Все още се сещам, какъв уникален мед става на нашия Балкан. Една година нашия комшия и приятел Венци беше донесъл един кошер тъкмо, когато цъфтеше акацията, шипката и бъза. Аз друг такъв мед не бях яла в живота си!!! 

image

Идвайки от градския замърсен въздух в един момент човек попада в различен свят и ароматите го заливат.

image

Изкарахме 6 дена на Балкана и интересно, че ароматите непрекъснато се сменят. Балкана ухае, дори и когато пролетта е почти минала и сините сливи са прецъфтели. А аромата жегва, разтваря душата на човек, връща му вкуса към Балкана с нова сила и любов. Така, че човек има нужда да се докосва до ароматите на природата, да ги открива, защото те отключват по някакъв начин вдъхновението в човек :) .

image

И ароматите непрекъснато се сменят. Един е аромата на първото изкачване на пътеката до в къщи по ливадите, изпъстрени със сини цветлета и парички.

image

Друг е аромата на жасмин, на парфюм пред в къщи, където са нацъфтели патетата (перуниките).

image

Друг е аромата и след като си тръгнах, аромата на дъжда. Всичко мирише на свежо, в далечината мъглите се вдигат от върховете на планината и всичко е много зелено, изпъстрено с различни окраски на зеленото :) .

image

Друг е аромата на гората, привлекателна и младо-зелена, току що облякла новата си премяна.

image

Невероятно е човек да се потапя в това зелено море и да го преоткрива! 

image

Та като изкачих пътеката на дивите животни стъпих и в нашето обширно дворче. Там не беше зелено море, а направо океан.

image

Тревата така беше полудяла, че с усилие трябваше да си проправя път до тоалетната, която беше в най-отдалечения край на двора. За два месеца разликата беше осезателна.

image

image

Градинката ми беше тревясала. На места лука и чесъна не се виждаха от големите треви.

image

Преди да си тръгнем бях почистила калдъръма пред в къщи, че срамота, като дойдат хора ще си помислят, че в тази къща няма живот. (Не, че са се запътили хора към нашата махала…) И какво да видя. Репеите отново израсли като малки чадърчета, под които може и дете да се скрие под дъжда :) .  

image

Та се чудех от къде да я захващам, но всичко по реда си. На 1-во място е къщата и нейния уют, като почти винаги започвам от терасата, защото там човек може да се разположи удобно на фотьойлите и да се любува на гледката. Иво се захваща с монтиране на панела и зареждане на акумулаторите, за да осигурим тока в къщата.

image

После идва ред и на косенето на тревата, с почивки естествено, че двора много голям.

image

Двора на комшията за разлика от нашия е открит и е различен, в смисъл, че кравите редовно го посещават и пасат зелената тревичка, та там ливадката е радост за окото.

image

image

Като понапреднах с работата и готвенето, започнах да плевя и градинката.

image

image

От време на време си правех почивка да снимам някои от цветенцата, поникнали в двора ни или да си правя различни букетчета.

image

image

image

И разходка си направихме веднъж да усетим красотата и потайнствеността на гората, с избуялата растителност и скромното поточе, раззеленилите се буки и корените им сраснали с камъка.

image

image

image

image

Цвят много нямаше за снимане освен глога и цъфнала дюля.

image

image

image

image

Иво между работата ми донесе цъфнал люляк и цвете, приличащо ми на кокиче – блатно кокиче ли се казваше?

image

Котките или дремят на топло край огнището и печката или дебнат, оглеждайки се на всички страни навън в двора. И те променят начина си на живот в махалата.

image

image

image

image

Тук не могат да бъдат спокойни. Лео се стряска при най-малката шумка. Любимото му място е горе на терасата и да оглежда от високо местността. Той по принцип е стар котарак и не се заиграва вече, (но и това му поведение е в процес на промяна. Сега много се гонят и боричкат с Марта...) докато Марта все си търси белята, но Лео беше като кученце. Аз като тръгна нанякъде и той все тича по мене. И като му викна веднага тръгва. Та с Бъки бяха две :).

image

И на моменти беше много интересен като почне да прави бързи кросове и опашката му удвоява размера си като се накукушинва. 

image

image

Времето беше шарено – имаше и слънце, имаше и облачета, а най-щедър беше вятъра, който разрази силата си, когато дойдоха наши приятели на гости с техните мили дечица около Гергьовден.

image

Не успях да има направя фото сесия, че бях заета с приготовления на разни неща. Но определено имах помощници. Хляба беше на привършване и се хванах да замеся една питка. Младите гостенчета изявиха желание да месят заедно с мен, запретнаха ръкави е се включиха във веселбата. Всеки даде своя дял в замесването. Накрая им показах и как се прави розичка и всеки си направи своя и постави за украса на питката.

image

На сутринта нашия гостенин ни посвири с китара и попя. Времето сутринта все още беше слънчево, но прогнозите бяха да завали в късния следобед, та се ориентирахме с прибиране на багажа. Позакъсняхме малко, та се наложи да се надбягваме с дъжда.

image

image

Загърмя, но големия дъжд ни отмина, така, че моя милост заедно с Бъки си направихме хубава разходка на връщане, като надолу е лесно.

image

Може и да си побяга човек, може да се спира и да снима и да се наслаждава на красивите картини, които непрекъснато се сменят и въпреки, че слънцето се скри, обаянието на Балкана не изчезна, а придоби други оттенъци.

image

image

image

Балкана не може да бъде скучен. По всяко време може да те изненада и да ти покаже различните си лица, които притежава и в това се крие магията му!

image

На острия завой Иво ме попита дали искам да се возя, но аз отказах.

image

Та през гората, минавайки през дерето и накрая стигнах до реката.

image

image

image

И какво да видя. Моят мъж по инерция пресякъл реката, но сещайки се за мен ме изчака, за да премина като пепеляшка, возейки се отзад на ремаркето.

image

image

Толкова удобно вози това ремарке :).

image

Това бяха накратко моите излияние по повод Гергьовското ни посещение на Балкана.


/п.п. В края на май връщайки се от Южна България минахме да преспим на Балкана. Ирисите ми бяха цъфнали и така ме зарадваха. Преди години бях купила луковички на промоция от Лидъл. Сложих 3-4 в Русе  и толкова на Балкана. В Русе градинката ни е на сянка и там не цъфтят. Само едно цъфна. А на Балкана се умножават и са радост за окото :).

image

image

По това време цъфтеше акацията, шипката и бъза.

image

image

image

image

Набрахме си бъз и в къщи си направихме сок от бъз и лимон за директна консумация./



Тагове:   месец май,   Балкана,


Гласувай:
9



1. barin - Здравей, Звездичке. Спомените и ...
15.07.2019 07:43
Здравей, Звездичке. Спомените и снимките остават. Направила си достатъчно, за да не забравиш този преход.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816228
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031