животът е такъв, какъвто си го направим...
Аргумент- животът продължава...

        

 Бог ни даде разум, да правим доброто, което умеем. да приемем достойно онова, което не можем да променим. 

 bovari - и е така, и не е така,zaw
14.03 21:57ако всеки "правеше" само своя живот, може би - но нали сме едно.  zaw12929 - ТАКА Е,
04:54
НО...и въпреки това, животът на всеки е различен:  различни са уменията ни в една професия, защото всеки човек е уникален;
домовете ни, даже, когато са еднакви апартаменти и с еднакви мебели са различно подредени, с различен дизайн украсени; 
РАЗЛИЧНО СМЕ ОБЛЕЧЕНИ... НЕ СМЕ ПЧЕЛИ, ДА ПРАВИМ НЕЩАТА ВИНАГИ ПО ЕДИН И СЪЩ НАЧИН
ЕДНИ ПЕЯТ, ДРУГИ РИСУВАТ, ИЗМИСЛЯТ НОВОСТИ, ДАСКАЛУВАТ
ТОВА Е НАЧИНА ДА СМЕ ТВОРЦИ, НА ЖИВОТА СИ...
Поздравявам Ви, благодаря за въпроса , да без другите човекът, не е човек, той се учи от другите и сам е пример за подражание
Никой не може да повтори друг, даже, ако е негов близнак...
Всеки човек е едно неповторимо съкровище за човечеството...

С РАЖДАНЕТО СИ, ЧОВЕКЪТ ПОУМНЯВА  И... ОСТАРЯВА
Човекът е смъртен, човечеството- безсмъртно, така животът продължава. Животът на природата, от която сме неделима част ... затова, нека сме добри
 ПРИЯТЕН, УСПЕШЕН, ВЕСЕЛ ДЕН ВСЕКИМУ! Късмет!


 

Ти си нашата гордост!

ПРИЯТЕН, УСПЕШЕН, ВЕСЕЛ ДЕН ВСЕКИМУ! Късмет!

Съществуването ни като човек ни се струва, че го ваяме и въпреки това не можем да подействуваме на същественото, което става без наша намеса. Не може да искаме да се родиме. Не може да знаеме кога ще умреме. Не може да спреме природата да "живее" така както става. Не може да направиме от нощта бял ден. Не може да спрем Земята, нито пък да я въртим по-бързо. Не можем да летим до края на Вселената.

Ние сме съзнаниеТО в близо седем милиарди глави, без да смятаме другите земляни, планини, реки и остатъка на Космоса. СъзнаниеТо се изпитва "творчески" через всеки човек само един единствен, неповторим път като Мария или Илия… Творецът не може да се знае. Ние сме времения резултат, самата умираща творба. По нея няма какво да се учи. Тя е свършения продукт - незаменим, неповторим. Цялата Вселена е окончанието. То не може да се повтори нито пък да се копира.

Усещаме се като творци на живот. Разумът ни кара да мислим, че сме творци на собствения ни живот. Творбата не може да е Творецът. И в крайна сметка Творецът и творбата са абсолютни. Там е "допирането", "сливането", "разтопяването" им, "едното".

Човекът е човечеството. Като Вселената то е дошло и ще си отиде. То е смъртна творба. СъзнаниеТО остава, понеже не е дошло. То е същността ни. Дори да умре Вселената, енергията (или иначе казано Творецът) остава и тя е всичкото, което не е било, ще бъде, е, и мре. Няма граници между етапите, които усещаме като такива. Делението е илюзия. Дори едното не е едно. Ако то би било едно, би трябвало едно друго едно, за да се усеща първото едно като едно.

На нас, усетните ни се стува като че ли животът продължава. Животът е това, което нито идва нито си отива. На него не му трябва изява, за да е. Ние, зависимите от Живота, с нищо не можем да повлияем на Живота или иначе казано на Твореца. Творбата зависи от Твореца, но Творецът е независим от творбата.

на всички сполучлив ден, без грижи и неприятности

БАТ БОЙКО

Бих допълнила:"Всеки е щастлив, когато живее в хармония със себе си. Трудността идва, когато трябва да живеем в хармония с другите - О.Уайлд".
Успеем ли да постигнем хармонията, ще запазим и достойнството си!
Хареса ми постинга ти, zav...!
Поздрави!

Защо стават такива номера?????

[quote=silencemurmur]Съществуването ни като човек ни се струва, че го ваяме и въпреки това не можем да подействуваме на същественото, което става без наша намеса. Не може да искаме да се родиме. Не може да знаеме кога ще умреме. Не може да спреме природата да "живее" така както става. Не може да направиме от нощта бял ден. Не може да спрем Земята, нито пък да я въртим по-бързо. Не можем да летим до края на Вселената.
ВЪЛНУВАМ СЕ ОТ ТОЧНОСТТА НА ДУМИТЕ
ЧОТ ТОВА,
Ние сме съзнаниеТО в близо седем милиарди глави, без да смятаме другите земляни, планини, реки и остатъка на Космоса. СъзнаниеТо се изпитва "творчески" через всеки човек само един единствен, неповторим път като Мария или Илия… Творецът не може да се знае. Ние сме времения резултат, самата умираща творба. По нея няма какво да се учи.. Тя е свършения продукт - незаменим, неповторим. Цялата Вселена е окончанието. То не може да се повтори нито пък да се копира.

Усещаме се като творци на живот. Разумът ни кара да мислим, че сме творци на собствения ни живот. Творбата не може да е Творецът. И в крайна сметка Творецът и творбата са абсолютни.......на всички сполучлив ден, без грижи и неприятности
[/quote
ПЛАЧА, а това не ми е присъщо..., ЗАЩОТО СЕ СЪГЛАСЯВАМ, с точността на това, което написахте- подходящо допълнение на постинга... вълнувам се, като дете, а не сме ли деца сега във възможността да обменяме мислите, да обменяме знанията си
Благодаря Ви! Всеки има мисията да прави другите добри.

Преди казвахме "Истината се ражда в спора" Вие искате да спорим, но днес "Истината се ражда в диалог" , които изисква взаимно уважение и излагане на аргументи, на Вашата теза за тази тема.
И още Приемам Вашата оценка, нали: " Нашето мнение не е безпогрешно,
затова трябва да сме отворени и за чуждото мнение!
“Отворено общество” Джордж Сорос

Има много истина в думите ти, макар че животът, който всеки от нас твори и живее не се поддава на цялостно управление.... и това, струва ми се, никак не е случайно, както не е случайна и зависимостта ни от природата, а не обратното...

СЕ ДОКАЗВА ОТ СЪБИТИЯТА ВСЕКИ ДЕН, СТИГА ДА ГИ УСЕТИМ

да задавам въпроси, отговорите на които са съхранени дълбоко в нашето съзнание.Космогониите съдържат тези отговори, обаче там май са само посветени. С почит и пожелания за хубава съботна вечер.