Бог ни даде разум, да правим доброто, което умеем. да приемем достойно онова, което не можем да променим. Аргумент- животът продължава... животът е такъв, какъвто си го направим....

Поздравления за оптимизма, zaw!

... животът е такъв, какъвто си го направим....[/quote]

ако всеки "правеше" само своя живот, може би - но нали сме едно.

:)

ако всеки "правеше" само своя живот, може би - но нали сме едно.

:)[/quote]

и въпреки това, животът на всеки е различен:
различни са уменията ни в една професия, защото всеки човек е уникален;
домовете ни, даже, когато са еднакви апартаменти и с еднакви мебели са различно подредени, с различен дизайн украсени;
РАЗЛИЧНО СМЕ ОБЛЕЧЕНИ... НЕ СМЕ ПЧЕЛИ, ДА ПРАВИМ НЕЩАТА ВИНАГИ ПО ЕДИН И СЪЩ НАЧИН
ЕДНИ ПЕЯТ, ДРУГИ РИСУВАТ, ИЗМИСЛЯТ НОВОСТИ, ДАСКАЛУВАТ
ТОВА Е НАЧИНА ДА СМЕ ТВОРЦИ, НА ЖИВОТА СИ...
Поздравявам Ви, благодаря за въпроса , да без другите човекът, не е човек, той се учи от другите и сам е пример за подражание
Никой не може да повтори друг, даже, ако е негов близнак...
Всеки човек е едно неповторимо съкровище за човечеството...

вие сте го казали прекрасно

Убиваш ме...
Автор: tryn Категория: Поезия
Прочетен: 364 Коментари: 36 Гласове: -38


Белязана или благословена?!
(Навярно ще покаже само времето.)
Понякога се чувствам като крепост,
която се опитваш да превземеш.

Понякога се чувствам като почва,
дълбоко разорана и засята;
и чакам само да ме лъхне пролет,
за да покълнат в мене семената.

Понякога като вълнА ме грабваш.
Издигаш ме до слънцето. Изгарям.
Или на капчици ме разпиляваш -
изгубвам се безследно във безкрая.

Но пак се връщам, още по-безумна,
повярвала на повика в кръвта ми.

Убиваш ме със хиляди куршуми.
И със едничка дума
ме възкръсваш.