Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2011 16:29 - Плааааащат ми 50 лева- гласувам... за когото си искам с кръстче.
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1108 Коментари: 0 Гласове:
2



 
WordPress.com
image Моята публична оферта до г-н Алексей Петров, касаеща купуването на гласа ми през идващите президентски избори aigg | август 25, 2011 at 6:03 am | Tags: антикомунизъмбългарите,гражданитедемокрациядуховностисториякорупциятамедиинрави,политикапсихологияфилософияценности | Categories: Гражданинът | URL:http://wp.me/p3BUp-OT
imageВ блога на г-н Теодор Дечев може да се намери изчерпателна информация около кандидатстването на Алексей Петров за президент. Днес забелязвам информация и нещо като покана за Среща с кандидата за вицепрезидент Николай Георгиев и членове на екипа на Алексей Петров и Николай Георгиев със симпатизанти от Блогосферата и социалните мрежи. Като прочетох за тази среща, признавам си, първата ми реакция беше желанието да откликна като напиша текст, в който да обясня защо няма да подкрепя Алексей Петров. Малко след това обаче в съзнанието ми се яви и оформи идеята да устроя нещо като "интелектуална провокация" по повода. Аз съм човек спонтанен - спонтанността винаги е израз на свобода - и веднага се захванах да реализирам идеята си. Ето как в крайна сметка написах следното писъмце до самия Алексей Петров (първоначално беше до "инициативния комитет" за издигането на А.Петров и лично до Т. Дечев, но после реших да го адресирам до "башвойводата"): Драги г-н Петров, Разбрах за Вашето кандидатиране за президент от медиите и най-вече от блога на г-н Т. Дечев. Моя милост - като гражданин, интелектуалец и блогър - съвсем не е безразлична към Вашите опити да навлезете в българската политика, следвайки "светлия пример" на негова светлост премиера Бойко Борисов. Ето малка част от публикациите в израз на тоя мой интерес: Къде е гаранцията, че отношенията „Ал.Петров – Б.Борисов“ не са израз на люта битка между двете крила на българската мафия?!, също така Нашата собствена, т.е. колосалната българска наивност е най-големият ни враг и др. Изпитвам най-разнородни чувства по повод на Вашата кандидатура за президент. Не крия, че основното ми чувство в тази връзка е чувството на отвращение и погнуса, понеже наистина съм почти на 100% убеден, че вие двамата с Бойко Борисов просто сте представители на две конкуриращи се крила на българската мафия. А един осъзнат български гражданин не може да изпитва чувство на отвращение когато вижда с очите си как мафията владее неговата държава и си прави каквото иска с нея. Ситуацията, която се очертава, е следната. Първо, с една дума казано: твърде съмнедоверчив към Вашата кандидатура. (Но, да отбележа в скоби, ще стана много доверчив, ако, примерно, купите гласа ми; това го пиша ей-така, между другото: българи сме все пак!) Второ обаче, аз съм политически активен гражданин и не мога да си позволя лукса да бъда индиферентен към това, което политиците и параполитиците като Вас се канят да сторят с моята държава. Трето, в очертаващите се кандидатури за президент моя милост е твърде затруднена да избере своя кандидат. При това положение, не крия, наистина съм силно затруднен - дотам, че почти панически да търся изход от така и така сложилата се неблагоприятна ситуация. И в тази връзка ми хрумна идеята за една наистина парадоксална, екстравагантна и до голяма степен иронична реакция, която пък е свързана с моя изследователски интерес към феномена, наречен "българска политика". Ето какво по-точно ми хрумна: У нас напоследък е широко разпространена практика да се продават и купуват гласовете на избирателите. Естествено, в тия кампании по покупко-продажба на гласове се хвърлят луди пари особено от фаворитите в изборите; спомням си, например, как Вашето протеже на предишните избори, именно Янето, в един момент осея страната с, предполагам, платени от Ваша милост билбордове, а това струва много, твърде много пари. Но Янето все пак се докопа до Парламента. Боко пък, предполагам, е фърлил планини от пари за да осъществи триумфа си. Та заради всичкото това в един момент в съзнанието ми проблесна коварната мисъл: наистина, а колко ли пък пари трябва да искам и аз за да продам своя глас? Колко ли чини моя глас? - ето тази мисъл ме загриза. И, разбира се, да го продам не как да е, а изгодно, пък и справедливо. Щото, както и да го погледнем, личност като мен, която все пак има известен публичен ресурс за влияние - все пак съм стопанин на един от най-активните блогове с твърде много фенове! - би трябвало да бъде купена не с 30-тина сребърника, а все пак на една по-солидна цена. Та ето тази гадничка мисъл мина в душата ми и ме порази, а пък аз съм искрен човек и честно си признавам своите вътрешни дисонанси. И в тази връзка дръзвам да Ви предложа следната оферта: Вий, знае се, разполагате с немалък финансов ресурс. За Вас не е проблем, след като плащате на Янето, а също на Патрашкова-Дачков, да дадете нещичко и на мен, в замяна на което моя милост ще Ви подкрепи най-активно на изборите, и то не само с моя глас, а ще призова, в името на каузата, и хилядите мои почитатели да Ви подкрепят. Ще кажете обаче: защо тоя наглец го прави всичко това открито, пред очите на всички, та тия пазарлъци се правят на четири очи?! Ще Ви кажа, ще Ви отвърна; ето защо: Първо, щото имам съвест. Не се правя на особен, но искам всичко да е поставено на чиста и честна основа. Аз не мога да обясня на хилядите си фенове един такъв рязък завой в подкрепа на Вашата кандидатура. Този най-вече е аргументът, който ме кара да Ви пиша това необичайно писмо. А и Вие лично ще спечелите, именно като кандидат за президент, ако ме купите съвсем открито и публично, щото нали знаете, слуховете са коварно нещо, слуховете са долна работа. А откритостта единствена умее да чупи и смазва главата на змията на слуховете и коварствата. Първо, аз съм длъжен да отбележа, че не ща пари лично за мен самия. Аз искам Вие да дадете малко пари за списанието, което моя милост издава, именно списание ИДЕИ. Това именно е моето най-скъпо отроче, ако не броим сина ми. А то е заплашено да умре - след като издадох в невероятни трудности и почти без никаква подкрепа цели 6 броя на списанието, съм изтощен - и повече нямам сили да се боря. Но не ща да капитулирам. Явно ми се налага да сторя някакви компромиси. И ето, заради списанието, аз съм склонен да си продам гласа и да Ви подкрепя на изборите за президент. И да продам не само моя глас, но и гласа на една твърде разнолика тайфа от мои почитатели, все странни субекти, които четат сериозни и дебели философски книги, които, както казва мъдрият ни премиер, са все "интелигентни, щото носят очилца" (он го каза това, знайно е, за министрите си!), които са парадоксални дотам, че дори не слушат чалга, ами се задоволяват музикално като слушат Бах, Вагнер, Верди и пр., а пък някои от тях са обезумели дотам да обичат да гледат филмите на самия Фелини. Всичките тия хора, плюс много от моите ученици - преподавал съм философия на хиляди студенти и ученици - биха се вслушали в призива ми да Ви подкрепят в идващите президентски избори, стига Ваша милост да благоволи да даде на списание ИДЕИ малка част от парите, които е решила да пръсне в тия съдбовни избори. И така хем ще сторите нещо благородно, което може да стане нечуван прецедент - политик да направи нещо добро и полезно за българската култура! - хем ще си вдигнете рейтинга до небесата, щото нашият многострадален народец, независимо от всичко, е все пак християнски народ, и такива нравствено чисти жестове, няма как, силно ще го впечатлят. И тогава нищо чудно - нали знаете, капка по капка прави вир! - нещата и енергиите могат да се насложат и умножат така, че в крайна сметка, знае ли се, у нас всякакви чудеса са възможни, току-виж, Вие сте ни станали следващия драг президент!!! Това е моето предложение, моята чистосърдечна оферта да купите гласа ми на изборите, а също и да си платите за подкрепата ми като блогър. Става дума за спасяването на списание ИДЕИ, а за тази кауза съм способен на всичко - ще преглътна всякакво унижение. Ще потъпкам част от ценностите и симпатиите си, ще поема смело риска да бъда обвинен в ренегатство, в предателство и в какво ли не още, от долно по-долно, но ще проведа бляскава публична кампания във Ваша полза, залагайки цялото си име и авторитет: стига да благоволите да дадете пари за спасяването на списание ИДЕИ. Не се плашете, не са нужни кой знае колко пари за това: ще дадете пари за списанието не повече отколкото биха отишли за няколко яневи билборда. Или колкото чинат две-три заплати на Патрашкова или на Дачков. Поне две-три години да излиза списание ИДЕИ благодарение на Вашите пари, пак е нещо, и то голямо нещо. Касае се за някакви си там мижави хилядарки. Това за Вас и за хора като Вас са "джебни пари", както му вика на туй народът. Това е в общи линии. За друго в момента не се сещам. Ако се сетя, ще Ви пиша пак. Вий си преценете дали ще поемете протегнатата ми ръка. Ако я поемете, ще се покриете с неизмиваем позор: да проявите нетипично за политиците благородство, да подкрепите едно интелектуално издание за духовните неща! Щото, знайно е, изглежда за наште политици единствената ценност е материалното. А Вий лично ще станете нещо като бяла врана сред политическото ято. Нищо чудно и да Ви забележат и оценят повече хора. Аз мога много да Ви помогна в туй отношение. Бъдете сигурен в това. Пък и наистина ще дадем пример и ще направим заедно нечуван прецедент: публично огласена сделка за купуване на гласове в идещите президентски избори. Нека Доган, Боко, Дмитрич и прочие да купуват гласовете тайно, малодушно, треперейки да не бъдат разкрити от проклетия Европейски съюз, нека да се унижават, но Вие лично пък почнете да пазарувате гласове открито, и то все за благородни каузи - като тази, която аз Ви предложих. Тогава нищо чудно да влезете и в историята. Културната поне - ако не другата. Пък и в другата може. Защо не?! Знае ли се?! У нас, както показа близката, пък и далечната ни история, всичко е възможно. Защо пък да не е въз0можно точно това?! Това е. Размишлявайте барем две седмици. Знам, не е лесно да решите казуса, който Ви поставих. Вий другите казуси ги решавате с лекота, но този, да признаем, е трудничък. Но имам чувството, че Вие лично сте значително по-интелигентен от Бойко Борисов, поради което дръзнах да се продам Вам, а не нему. Он, страхувам се, нема да може да ме разбере. А Вий нищо чудно и да ме разберете. Ще видим. До скоро! Приятни размисли! ПОДПИС: Ангел Грънчаров, философ, писател, блогър imageТърсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв.Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето,живота, свободата.  



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14307077
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68359
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930