Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2014 11:46 - САЩ ТРЕПЕРЯТ ОТ СТРАХ ПРЕД РУСИЯ?!! И МНОГО ПО ВЕЧЕ... ФАБРИКУВАТ ГИ И ЖИВЕЯТ В СТРАХОВЕ
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 2382 Коментари: 5 Гласове:
7

Последна промяна: 26.05.2014 19:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

  СТРЯСКАЩА ИЗПОВЕД: АМЕРИКАНЦИТЕ СА НАЙ ВЪОРЪЖЕНИ С ЛИЧНО ОРЪЖИЕ... НО НЕ ЗА ДА СЕ ЖЕРТВАТ ЗА САЩ...
Преди 18 години, на вълната на общите демократични настроения и надежди, характерни за онези времена, отидох да уча политически мениджмънт в САЩ.
Там, в процеса на обучението ми, успоредно с вникването в същината на американското политическо мислене, трябваше да преживея коренно презареждане (дори може да се каже: пълно разрушаване) на тогавашното ми политическо съзнание.
А през 1999 г. се завърнах с ясното съзнание, че САЩ винаги са били и ще бъдат главният враг на Русия - и не бива да се вярва ни най-малко в тяхната искреност и в техните добри намерения спрямо руснаците.

    
imageimage

Вторият извод, който направих като равносметка на моето 3-годишно обучение по американски политически мениджмънт, беше следният: демокрацията по американски в своята същина е само и единствено следното: изкуство за манипулиране на хората в интерес на твърде ограничен кръг личности от световния елит.
В процеса на обучението ми чух и узнах такива неща, които и досега са за мен като камбанен звън за „тревога“.
Те са следните.
Първо: ВИНАГИ И ПРИ ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА се подчертаваше, че именно Русия и само Русия е основният стратегически противник на САЩ.Това звучеше много странно през 1998 г., когато Русия беше слаба както никога - а в същото време Китай ставаше все по-богат и по-силен. Независимо от това, НЕ КИТАЙ, А ИМЕННО РУСИЯ се възприемаше в САЩ като основен враг. През онази 1998 г. беше шокиращо да се слушат такива неща, когато у нас в Русия все още беше разпространена еуфорията от свободата и от сътрудничеството с Америка - която еуфория за много руснаци достигаше до обожание.
През далечната 1998 г. в Америка чух за плана с цел разрушаване на Русия, който трябваше да бъде осъществен за 15 години. От официални трибуни открито се разказваше как след 15 години Русия вече не би трябвало да съществува като самостоятелна държава на земното кълбо. Началото на процеса на разрушаване трябвало да бъде поставено с война, която да бъде разпалена между Украйна и Русия. Това щяло да доведе до разделяне на Украйна по Днепър, а после, като главна цел на конфликта между Украйна и Русия - до разпадането на Русия на множество самостоятелни квази-държавни образувания.
Подчертавам: това не бяха нечии болни мечти или частни мнения - а напълно официални, публични (пред студенти от университета) заявления на публични личности.
Между другото, един от първите „американски“ шокове, които изживях, докато изучавах американския политически мениджмънт, беше осъзнаването на факта, че всичко, което се случваше в Русия по времето на Елцин, беше не просто естествен резултат от действието на различни обществени сили на фона на фанфаронството на Елцин - а строго съответстваше на официалните полит-технологични инструкции по разрушаване на комунистическите държави. (За различните типове държавност са разработени отделни планове с инструкции за реализацията им. Изучаването на различните начини за извършване на държавни преврати влизаше в учебната програма). Всичко, което се извършваше в Русия, съответстваше на предписанията в американските учебници по политически мениджмънт. Всичко, а не само действията на екипа на Чубайс. Включително такъв, на пръв поглед чисто руски, феномен като особеното влияние на началника на службата по сигурността на президента, строго съответстваше на сценария по разрушаване на държавност от комунистически тип.
Следващият шок беше относно това, доколко хуманизмът е истинският ориентир на американската политика - за което западните политици, медиите и нашите руски „демократи“ тръбят 24 часа в денонощието.
Така например, в курса по етика се изучаваше т. нар. „въпрос за вражеското дете“. Въпросът се формулираше по следния начин: може ли да се допусне убийството на дете на врага (или самият ти да го убиеш), ако това е необходимо, за да се защитят интересите на твоя електорат? Правилният отговор беше зашеметяващ и звучеше така: не само е допустимо, но е задължително. И ако политикът или лидерът чувства, че не е способен да го извърши, той трябва да отстъпи мястото си на хора, които са в състояние да го извършат, без да се колебаят.
Подчертавам: става дума не за „сълзата на детето“ (алюзия за прочутата фраза на Достоевски: „Цялото щастие на света не струва една детска сълза“ - б. пр.) - а за неговото убийство.
Още една тема от курса по етика разтърси из основи моята руска душа. Тя се формулираше така: в малък град е изнасилена и убита бяла жена. Шерифът заповядва по най-бързия начин да бъде обесен първия бездомен негър, който се мерне пред очите на полицаите. Въпросът се задаваше така: прав ли е шерифът?
Правилният отговор е: шерифът е напълно прав, и добре, че го е направил по най-бързия начин. Това, че бездомният негър няма отношение към криминалния случай, е без особено значение. Лошо е само едно: че реалният насилник все пак е останал на свобода и може да повтори престъплението си. Но, след като е видял какво са направили с бедния негър, може би сам ще се откаже. Съдбата на бедния, бездомен негър не интересува никого. Понятието „справедливост“ не само се изнася извън скобки, то просто въобще не се взема предвид.
Друг мой американски шок беше свързан с прословутата американска свобода на словото. Да, днес вече разбираме, че нещата далеч не са така, както ни ги представяха преди и по време на перестройката. Защото в американския живот съществува такъв термин: политическа коректност. Всъщност, американската „политическа коректност“ представлява тотална цензура, доведена в своята всеобхватност до състояние на самоосъществявано автоматично действие. Никой в Америка не ще се реши да каже нещо против интересите на Америка, никой никога не ще посмее да осъжда открито действията на своята страна. А дори, ако някой посмее, той от само себе си ще излезе извън пределите на каквато и да било публичност. Пък и специалните служби няма да дремят... Американският тоталитаризъм е автоматизиран, силен и всеобхватен. Това особено личеше по време на бомбардировките на Белград. Никой от американците не смееше не само публично, но дори само пред двама души да осъди действията на Америка. Само насаме, на четири очи и като се оглеждаш настрани, можеше да се каже, че това не е съвсем хубаво - но нищо повече.
Завръщайки се към острата тема за взаимоотношенията между Русия и Украйна, искам да подчертая още веднъж: онова, което сега се разгръща на територията на Украйна, беше не само планирано, но и официално заявено в американската политически среда още преди 15 години. Именно началото на военни действия между Русия и Украйна трябваше да бъде необратимия момент, след който да бъдат включени дезинтеграционните процеси не само в Украйна, но и в самата Русия.
Ето защо Русия не бива в никакъв случай да се поддава на провокациите да въведе свои войски в Украйна. Иначе ще се окажем в трагедия, разигравана по сценария на Вашингтон. И да бъде спряно развитието на тази страшна трагедия ще е много трудно.
За щастие, кримските събития нанесоха нокаутиращ удар по американските планове - и сега вече не САЩ, а Русия диктува дневния ред. Това е много добре, тази инициатива не бива да бъде изгубена.
Главната надежда, която придобих по време на моето обучение сред американския политически истеблишмънт, беше свързана с осъзнаването, че, независимо от икономическото превъзходство на Америка над Русия, съществува огромно психологическо превъзходство на нашето, руско общество над американското. Ние се стараехме искрено да се сприятелим с тях, защото никога не сме се страхували от Америка. Нито по време на Карибската криза, нито по-късно съветското, после руското общество не е чувствало страх, даже неприязън към американците.
В САЩ е точно обратното.
В американското общество е налице дълбок страх от Русия, и този страх присъства навсякъде под формата на колективен психологически комплекс -
като се започне от представителите на висшия политически елит и се свърши с делничното ниво на обикновените американци. Аз бих определила това като комплекс от Карибската криза, който комплекс американското общество така и не е изживяло, и той лежи в основата на отношението към нас, към Русия. И това беше по време, когато Русия беше полужива след всичко, което се случи с нея подир 1991 г. Човек може да си представи как този страх се развива сега, когато Русия с всеки изминал ден става все по-силна и независима.
За разбиране на американската психология е важно да се изследват последиците от неуспешния американски десант в Залива на свинете в Куба през април 1961 г., когато американците бяха напълно разгромени, унищожени и пленени. Много е важно да се изучи реакцията на американското общество на това позорно поражение. То стана началото на края на президента Джон Кенеди и положи началото на устойчив колективен комплекс за непълноценност на американците, който беше задълбочен от последвалата веднага след това Карибска криза.
Този колективен американски комплекс за непълноценност е ключ към разбирането за отношението на Америка към Русия. Той така и си е останал непреодолян, и ние трябва да помним това и да го използваме.
Какво означава това в съвременните обстоятелства около Украинската криза?
Нещо много просто: американците трябва да чувстват заплаха за своето мирно съществуване. Разбира се, те никога няма да стоварят нито един свой войник на украинска земя - а ще водят всички действия чрез самите украинци, поляци и прибалтийци, защото техният живот е дълбоко безразличен не само на ръководството на Пентагона, но и на самите обикновени американци. Тези обикновени американци трябва да осъзнаят, че заплахата за тяхното мирно съществуване е резултат от погрешните, а може би и злонамерени действия на американското правителство. Тук няма да разсъждавам публично за конкретните методи на работа, които може да се използват по въпроса. Мисля, че те са известни на съответните структури за национална сигурност.
Друга характеристика на американското общество: това е страхливостта като елемент от колективното безсъзнателно. Американците не са готови да дават човешки жертви за своята страна. Това ги довежда до състояние на колективен неконтролируем ужас.
Американците с интерес и безразличие гледаха по телевизията как бяха избивани жителите на Белград - но техни два изчезнали войника ги хвърлиха в състояние на колективна психоза. Когато тези двама войници се загубиха някъде по време на югославските събития, цялата страна изпадна в истерична паника.
Американците не са готови да жертват живота си за каквото и да било. На тях не им говори нищо понятието „Родина“. Пък и как да им говори, след като те са събрани там като бездомници в една банда? Не патриотизъм, а психология на бандата - така може да се характеризира колективната психология на американското общество.
Накрая искам да кажа нещо за отношението на Запада към украинския „Десен сектор“. Не бива да се заблуждаваме: Западът много добре знае какво представлява Десния сектор. Всички всичко разбират. Нещо повече: именно Десния сектор е главната надежда и опора на САЩ за разпалване на така страстно желаната война между Украйна и Русия. Ето защо нито САЩ, нито зависимата от САЩ Европа никога не ще се борят срещу Десния сектор - а ще си затварят очите за всичките му зверства.
Трябва да се осъзнава ясно, че Украйна - това е проект на Америка в борбата й против Русия, а Десния сектор е твърде важен инструмент в този проект.
Америка ги подготвя с цел, ако сега нищо не се получи, да бъдат готови за бъдещо нападения срещу Русия. Децата, които крещят: „Москаляку на гиляку!“, крещят не, защото внезапно им е хрумнало. Пред тях стоят диригентите им. А диригентите си имат сценаристи. Тези сценаристи са зад океана и знаят, че трябва да възпитават омраза в новото поколение украинци. Те помнят това. Да ги възпитават с поглед към бъдещето, ако сега не успеят да разклатят и унищожат Русия. Подготвят събития, чието време ще дойде след 10 години. Ето защо не бива да се отпускаме. И трябва сериозно да се отнасяме към тази съвсем реална и сериозна опасност за нашата страна. Трябва да се борим за умовете и душите на младите украинци. Умело, задълбочено и постоянно, ден след ден.
Разбира се, ние трябва да мислим за братския украински народ и за украинската държавност - но вече е време да мислим сериозно и за нашата собствена сигурност; не само на възвърнатия Крим, но за сигурността и целостта на самата Руска държава. Въпросът вече не е за Украйна - войната чука на нашата руска врата. Именно тази война срещу Русия, която трябва да доведе до разрушаването на Руската държава, е истинската цел на Америка. Украйна, макар и много да я жалим, е само средство, инструмент и оръдие на Америка в нейната борба срещу Русия.
А пък ако Русия е силна, това ще е добре и за Украйна. Макар, че мнозина украинци засега не мислят така. Но това е само засега.
С времето и те ще разберат, че не са нито интересни, нито нужни някому с техните проблеми. Само на нас, руснаците.


www.ruskline.ru

Превод: Л. Чолаков
Този превод е обект на авторско право.
Препубликуването му, изцяло или отчасти, се разрешава
САМО С ПОСОЧВАНЕ НА ПРЕВОДАЧА И ЛИНК КЪМ ПРЕВОДА.

andrei - Поздрав за публикацията!
15.05 07:34

Много верни изводи и заключения,които все повече българи разбират и са готови да се противопоставят на американските посегателства,спрямо Русия и източно-европейските държави.Американската пропаганда е изградена на първосигнално ниво,което окончателно я дескридитира като демократична държава.Стремежът на САЩ да бяга от тежките си социални и политически проблеми,като ги изнася на чужда територия,само временно отлага предстоящите тежки социални вълнения и революции,които ще пометат целият политически и банков олигархичен елит!Не случайно в последната година ,според някои наблюдатели се отчита засилено изкупуване на оръжие от американските граждани!!"!Американската мечта"се превърна в една куха фраза,която не означава нищо,и все повече американци разбират това по отчайващата си задлъжнялост и бедност,които превърнаха огромни маси от хора в аутсайдери.Близо петдесет милиона американци живеят с по двеста долара на месец дадени под формата на купони за храна от соц.служби-и това са само хората които са регистрирани.Още толкова хора не са обхванати от тези служби по различни причини.Чудото които очаква американските политици,тепърва предстои!Разрухата която причиниха на десетки държави,ще се върне на американска територия със страшна сила!!!

. kushel - Това са нещата, които с години се ...
15.05 07:48

Това са нещата, които с години се опитвам да говоря в блог.бг и заради които имам цяла банда "приятели", но за мен нито за миг демагогията на САЩ не е била тайна.
Поздравления, Чолаков, материалът е изключително полезен за заблудените овчици.

цитирай

6. theeconomist - То нигер стана президент на САЩ, та.....следващият неминуемо ще е педал!
15.05 08:39

Време е руснаците да се откажат от $ като валута за разплащане по енергийни доставки.
Тогава задниците дето печатат по 40 млрд. годишно ще си ги завират....
Поздрави!

Постингът е много- добър, защото е лично преживяване и преосмисляне на това което се случва в Русия и кой е нейният основен противник!
За САЩ и васалния му Запад- ЕС може да се каже и напише много, но основното е написано в книжките "Тайните операции на британското разузнаване" на Джонатан Блоч и Патрик Фитцджералд, на Боб Удуърд- "Тайните операции на ЦРУ".Мръсни войни, политически убийства, интриги и алчност за пари и власт, стремеж към властване в целия свят, морално разложение на младите поколения, зомбиране и оглупяване, нагло налагане на двойни стандарти и цензура- всичко това работи, но въпросът е до кога?

. fascindoo - Алфата и
15.05 13:28

"Американците с интерес и безразличие гледаха по телевизията как бяха избивани жителите на Белград - но техни два изчезнали войника ги хвърлиха в състояние на колективна психоза."

омегата на една юдеизирана смес, наречена ЮЕсЕй "нация

vencivaleri1951 - Сетих се за случай от студентските години
15.05 14:36

Случи се В Ленинград през 70те. Едно котенце се беше качило до върха на пожарната стълба на общежитието и го беше страх да слезе и мяучеше. Това става често с котетата. Катерят се по дървета, стълбове и после плачат. Като огладнеят/ако не ги гепи някоя от едрите и хищни птици/ слизат сами. Да ама кой да каже това на американските ни колеги в общежитието. Те направиха паника, почнаха да звънят къде ли не и накрая дойде пожарната и свали котето/ Имаше силен вятър и бе опасно неопитен човек да се качи/ Янките започнаха да плачат, снимат, ръкопляскат. Виждали сте подобни развръзки по филмите когато някое дете, животинче биват спасени. До тук добре и нищо лошо. Само , че по същото време течеше войната във Виетнам. Рашките даваха съвсем обстойни и без редакция документални кадри и филми от военните събития. Лично аз не можех да гледам. Янките обаче спокойно си "рупаха" ядки пред ТВто в салона и запиваха с безалкохолно. Ето ти зомбирането. За котето тревоги, за хилядите жертви безразличие.
Дори се оплакаха от виетнамците, че ги отбягвали. Не ги канели на вечерите си, нито пък идвали на тяхните. Обвиняваха ги направо в расизъм. Не беше заяждане или провокация. Те смятаха , че са прави. Там си воювали военни, било им е бизнес и нямало нищо лично. Не виждаха причина виетнамците да ги отбягват. Как така една Гуен/бяха се гаврили с нея / не можеше да разбере, че рисуването по гърдите и с нагорещен шомпъл на петолъчка не е лично!?

Съботен исторически виц...с актуално звучене!
След краят на Ялтенската конференция, в неформален разговор, Чърчил, Рузвелт и Сталин обсъждат, кой, какво ще прави с Хитлер, ако го залови жив.
Чълчил:
- Ние сме монархия със строги закони. Даваме го на кралският съд, осъжда го на смърт и го бесим над Темза, там дето е висял трупа на пирата Морган!
Рузвелт:
- Ние сме демокрация, със широки възгледи за народната справедливост. Даваме го на съда на Линч, овалваме го в катран и пера и го запалваме.
Сталин:
- Ние сме изостанала, мужицка страна.Ще го караме по старообрядски правила. Нагорещяваме до червено железен прът и забиваме студеният край в задника му.
Чърчил и Рузвелт в един глас:
- г-н Сталин, какъв е таози криворазбран, комунистически хуманизъм? Защо студеният край?
- За да не може Вие да го извадите, господа...................


image




Гласувай:
7
0



1. zaw12929 - рАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДОБРИТЕ И "...
17.05.2014 12:25
рАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДОБРИТЕ И "ВЕЛИКИТЕ" .... ДА БЪДЕМ ДОБРИ Е ВАЖНОТО ... А НЕ ФАЛШИВИ ВЕЛИКИ!!
цитирай
2. zaw12929 - За 12 години Путин увеличи бюджета ...
17.05.2014 12:33
За 12 години Путин увеличи бюджета на Русия 22 пъти.
Увеличи военните разходи 30 пъти.
Увеличи брутния вътрешен продукт 12 пъти (по ниво на брутния вътрешен продукт Русия се издигна от 36-то на 6-то място в света).
Увеличи златно-валутните резерви на Русия 48 пъти.
Върна 256 залежи на полезни изкопаеми под руска юрисдикция (под чужда останаха само 3).
Национализира 65% от нефтената промишленост и 95% от газовата.
Вече пета година поред Русия заема 2-ро или 3-то място в света по износ на зърно (в момента САЩ са на 4-то място).
Средната заплата в на държавните служители се увеличи 18,5 пъти. Средната пенсия се увеличи 14 пъти.
Намаляването на населението спадна от 1,5 млн годишно през 1999 г. на 21 хил. през 2011 г. - тоест, 71,5 пъти.
Забрани депутатите в Държавната дума да имат сметки в чужбина.
Предотврати американското нападение срещу Сирия.
Прекрати войната в Чечня.
От януари 2000 г. до днес курсът на рублата се промени от 28 рубли за долар на 29 рубли за долар.
Днешна Русия е нормална европейска държава - а не онази просяшка страна, в която средната пенсия беше 20 долара и където господари бяха финансовите пирамиди и Международният валутен фонд.
През 1992 г. режимът на Елцин отмени ИЗЦЯЛО износното мито на нефтопродуктите.
На 23 януари 1999 г. правителството на Е. Примаков въведе отново такова мито.
При износна цена на нефта от 9,5 долара/барел митото беше 2,5 евро на тон, а при цена над 12,5 долара/барел - 5 евро на тон.
Това не беше кой знае колко обременително за износителите, но веднага даде 14 милиарда рубли в празната хазна.
През август 1999 г. Елцин назначи Путин за министър-председател.
Само след месец Путин увеличи митото на 7,5 евро/тон, а от 8 декември - на 15 евро/тон.
Митото все повече се увеличаваше - и днес износителите отчисляват в държавния бюджет около половината от цената на експортирания нефт. От януари до ноември 2007 г. митниците на Русия предадоха в държавния бюджет 2,57 трилиона рубли - около половината от всички приходи в бюджета.
Рязко се увеличиха и доходите на гражданите. Това се отрази най-вече върху строителството на жилища. Цяла Русия днес на практика е една огромна строителна площадка: от януари до септември 2007 г. са построени 375,9 хил. жилища с обща площ 34 млн. кв. метра
Циментовите заводи в Русия не успяват да задоволят търсенето и се налага внос на цимент от Китай.
Нарасналите доходи на населението доведоха до увеличаване на търсенето на жилища, това увеличи цената има, което пък на свой ред повиши доходността от строителната дейност. Резултатът е, че в строителството се вливат огромни средства и се наблюдава истински строителен бум.
цитирай
3. zaw12929 - Увеличените доходи на гражданите ...
17.05.2014 12:34
Увеличените доходи на гражданите повишиха търсенето на автомобили. Само за 2006 г. обемът на автомобилния пазар в Русия се увеличи с 45% и достигна 32 милиарда долара, а броят на продадените нови коли - 2 милиона броя. По този показател Русия е на 5-то място в Европа след Германия, Великобритания, Италия и Франция.
В момента се строят няколко нови автомобилни завода, а досегашните увеличават обема на производството си.
Всичко това е последица от увеличаване на търсенето, което означава - от повишаване на доходите на населението.
За 10 години бюджетните разходи за социална политика (пенсии и помощи) се увеличиха с 30%.
Преди Путин пенсиите бяха под екзистенц-минимума с около 25%, а през 90-те години и въобще не се изплащаха.
Сега са с 50% над екзистенц-минимума и постоянно се увеличават.
През 2000 г. средната заплата в Русия е била 2223 рубли (около 80 долара).
Сега средната заплата в Русия е 19174 рубли (около 660 долара).
Закупуването на домашни потребителски стоки за 10 години се увеличи 10 пъти. Броят на личните автомобили се увеличи 3 пъти.
Путин национализира ЮКОС, без да изнервя зараждащия се руски бизнес, по съвсем пазарен начин - чрез фалит и търг.
Това стана в рамките на законите, приети от демократичния парламент. Президентът няма право да използва други средства. Формален повод за арестуването на Ходорковски бяха данъчните машинации на ЮКОС. С такива машинации се занимават практически всички големи частни фирми и затова никой не вярва в този предлог. То не е и за вярване. Но Путин защити интересите на държавата.
Доказателство за това е предаването на активите на ЮКОС на държавната компания „Роснефть“. По-справедливо би било тези активи просто да бъдат конфискувани, но... има си закони. И Путин просто се придържа към тях. Президентът не може да излезе от рамките на своите пълномощия.
Може само да се добави, че след като Ходорковски влезе в затвора, събираемостта на данъци от бившите активи на ЮКОС се увеличи 80 ПЪТИ!
През 2004 г. Путин окончателно премахна закона „Споразумение за дележ на продуцията“. Този закон беше приет от режима на Елцин, за да забогатяват олигарсите (Ходорковски, Гусински, Березовски и т. н.) и за да може руските нефтени залежи да бъдат заграбени от западни (американски и британски) нефтодобивни корпорации.
По този закон руските залежи на природни ресурси минаха под международна юрисдикция, съответно парите от добива на руския нефт постъпваха не в бюджета на руската държава, а в западни фирми.
Парите от добива на нефт отиваха най-вече в британската компания „Шел“ за покриване на фирмените й разходи. Чак когато останеше нещо, те го предаваха на Русия. През 2006 г. Путин заяви следното по този повод: „Ние и сега нищо не получаваме от тях, а ако те увеличат разходите си, няма да получаваме и през следващите 10 години“. Фактически до този момент Русия не получаваше никакви пари от собствения си нефт.
След като законът беше премахнат през 2004 г., постъпленията в бюджета се увеличиха от 3 до 4 пъти.
След развалянето на договорите по залежите „Сахалин-1“ и „Сахалин-2“ Русия остана с дългове към американски фирми в размер на 700 млн. долара. За онзи момент това беше твърдемного. Целият англо-саксонски свят настръхна срещу Путин по една проста причина: Великобритания планираше да осигури петролните си резерви за дълги години напред за сметка на Русия - единствено Германия и Франция, които нямаха пряк интерес в този процес, останаха неутрални...
През 1992-1995 г. държавният апарат на Русия се формира според вижданията на чуждестранни съветници. Цялото законодателство на Русия от 90-те години, в това число данъчното, беше написано от тях. В руските министерства работеха около 10 хиляди чужди съветници. Джордж Сорос финансираше написването на учебници по история, където за битката за Сталинград се споменаваше на 2 страници, а за срещата на Елба между съветските и американските войници - на 10.
цитирай
4. zaw12929 - Върху тетрадките на руските уче...
17.05.2014 12:35
Върху тетрадките на руските ученици се мъдреха портретите на четирима президенти на САЩ.
За съжаление, и до ден-днешен в правителството са останали реликти от онази епоха - но да се надяваме, че постепенно Путин ще ги изхвърли окончателно.
Но защо Путин не може веднага да уволни всички тези враждебно настроени към Русия чиновници? Причината е проста: Конституцията на Русия, написана под диктовката на западните съветници, не позволява бързата им замяна.
Сега Президентът е само един от многото хиляди чиновници, при това с доста ограничени пълномощия. Вярно, малко по-големи, отколкото на другите чиновници - но държавният глава не може да влияе върху всичко. Той дори не може изцяло да определи състава на Министерския съвет, макар по закон това да е в сферата на пълномощията му.
Преизпълнението на бюджета по времето на Путин позволи да бъде създаден Стабилизационен фонд. Сега е натрупан огромен златно-валутен резерв - и практически Русия няма външен дълг.
Войната в Кавказ е приключена, сепаратистите са унищожени. Всички що-годе известни лидери на терористите са ликвидирани физически.
Даже е убит и Яндарбиев в Катар, да не говорим за всякакви там басаеви и умарови. Путин обеща да ги „удави, ако трябва, и в тоалетната чиния“ - и изпълни обещанието си. Разбира се, сепаратизмът не е унищожен напълно, такива конфликти не се решават бързо.
Но сегашното положение в Кавказ е оптималният вариант. Ако чеченският елит чувства силата на Москва и ползите от сътрудничеството си с нея - тогава сепаратизмът ще изчезне от само себе си. Именно това се случва. Опитите на западните шпионски централи да захранват терористите все още водят до отделни терористични актови, но това е максимумът. Война вече няма да има.
За 10 години Путин увеличи политическото влияние на Русия в света и издигна нейния имидж. Днес тя следва собствените си интереси, а не тези на Запада. Путин беше признат за най-влиятелния световен политик за 2013 г. Той предотврати унищожението и разрушението на Русия, като я изведе от катастрофата, причинена от Горбачов и Елцин. Затова и западните медии го ненавиждат и го сравняват с дявола.
Всеки, който се интересува от политическия живот в Русия, вижда, че борбата срещу корупцията придоби невиждани мащаби. Поне 2-3 пъти седмично телевизиите показват арести на чиновници или полицаи, и съобщават за поредните присъди срещу държавни служители.
цитирай
5. zaw12929 - Да не забравим и Крим. Ето как беше ...
17.05.2014 12:41
Да не забравим и Крим. Ето как беше предаден той на Украйна. През 1992 г., на подписването на Беловежките споразумения за разпадането на СССР, украинският представител Леонид Кравчук забелязва, че Борис Елцин се е заиграл с водката и бави подписването. Затова го подканва:
- Боря, ако искаш, вземи Крим - само подпиши най-после договора!
Пияният Елцин великодушно махва с ръка:
- За какво ми е Крим? Ето, подарявам ти го!
И подписва, като по този начин с едно драсване зачеркна усилията на княз Потьомкин, Екатерина Велика, героите от отбраната на Севастопол през 1856-та, героите от отбраната на Севастопол през 1941-ва...
Преди няколко дни Путин премахна последиците от тази подигравка с историята - и хората в Крим пееха и танцуваха по площадите, завръщайки се в Родината си.
Ето, затова русофобите мразят Путин!
По материали от http://rublogers.ru/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 10414360
Постинги: 5100
Коментари: 11031
Гласове: 56485
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031