Постинг
04.03.2021 21:03 -
In memoriam
22 години от от кончината
на проф. д-р Теофил Иванов (31.08.1918 - 04.04.1999) -
доайен на българската археология. Роден в София, следва класическа филология в СУ. Като отличник, печели стипендия и продължава във Виена обучението си, където става доктор по класическа археология. Когато се връща в България, започва работа в античната секция на НАИМ при БАН. Става ръководител на разкопките в Разград, след като локализира дълго търсеното и оспорвано място на Абритус. Проучва години наред основни археологически обекти - Аполония - Созопол, Никополис ад Иструм - с. Никюп, Германия - Сапарева баня, Улпия Ескус - с. Гиген. Консултира свои колеги при изясняване на датировки и паралели от техни обекти, като Свещарската гробницата, например. Разчита новоотрити антични надписи, коригира вече публикувани. В Ескус прави откритие, за което Британското кралско дружество го избира за действителен член. (изяснява сцена от намерените при негови разкопки мозайки от комедията "Ахейци" на Менандър). Преподава антична археология и история на изобразителното изкуство в Художествената академия и ВТУ, чете лекции и в чужбина, издава научни книги - студии и монографии, пише статии за наши и чужди издания, станали настолни за колегията и сега. Заради прословутото му чувство за хумор, неговите ученици - студенти, дипломанти и докторанти, още го цитират, коментират с респект лекциите му и заедно с това и фрази, които се предават като легенди и сентенции години наред вече устно. Член кореспондент на всички престижни западноевропейски академии и действителен член на Британското кралско дружество. R.I.P.
на проф. д-р Теофил Иванов (31.08.1918 - 04.04.1999) -
доайен на българската археология. Роден в София, следва класическа филология в СУ. Като отличник, печели стипендия и продължава във Виена обучението си, където става доктор по класическа археология. Когато се връща в България, започва работа в античната секция на НАИМ при БАН. Става ръководител на разкопките в Разград, след като локализира дълго търсеното и оспорвано място на Абритус. Проучва години наред основни археологически обекти - Аполония - Созопол, Никополис ад Иструм - с. Никюп, Германия - Сапарева баня, Улпия Ескус - с. Гиген. Консултира свои колеги при изясняване на датировки и паралели от техни обекти, като Свещарската гробницата, например. Разчита новоотрити антични надписи, коригира вече публикувани. В Ескус прави откритие, за което Британското кралско дружество го избира за действителен член. (изяснява сцена от намерените при негови разкопки мозайки от комедията "Ахейци" на Менандър). Преподава антична археология и история на изобразителното изкуство в Художествената академия и ВТУ, чете лекции и в чужбина, издава научни книги - студии и монографии, пише статии за наши и чужди издания, станали настолни за колегията и сега. Заради прословутото му чувство за хумор, неговите ученици - студенти, дипломанти и докторанти, още го цитират, коментират с респект лекциите му и заедно с това и фрази, които се предават като легенди и сентенции години наред вече устно. Член кореспондент на всички престижни западноевропейски академии и действителен член на Британското кралско дружество. R.I.P.
6 задачи през които избраните трябва да ...
Американски старжурналист: В Украйна кон...
Мистериите на тракийската цивилизация – ...
Американски старжурналист: В Украйна кон...
Мистериите на тракийската цивилизация – ...
Няма коментари