Постинг
29.02.2016 15:28 -
Обичам те колкото лагера
Автор: martosblack
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3577 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.02.2016 15:34
Прочетен: 3577 Коментари: 0 Гласове:
18
Последна промяна: 29.02.2016 15:34
Й ... няма как да не ме вълнува арабският свят !
Не желая да съм съучастник в убийства на хора като мен!
Едно от лицата на Газа,художника Науаф Абдуллах,
какви очи само!!!
Един от милион и осемстотин хиляди,които вече десет години живеят не в много голям - 360 кв.км. - затвор,под открито небе в пълна блокада,по суша,въздух и море.
Но те живеят - дишат,работят,рисуват,пишат стихове....
Колко ме обичаш?
Какво?!?
Ахх,ах...
Обичам те!
Ама - колко?
Обичам те колкото лагера...
Само толкова ли?!?
Не.
Обичам те колкото лагера и броя на бежанците,
колкото броя на кашоните с помощи...
броя на чувалите с брашно...
броя на консервите сардини
раздадени за 65 години досега,
колкото броя на хапчетата трофин,
дето,всеки път,когато се разболея
ги вземам от агенцията на ООН,
колкото броя на уличките в лагера,
колкото броя на спиранията на тока,
и броя на мъртвите,
дето мечтаеха за завръщане,
и дето се върнаха,
обичам те колкото лагера -
ти,да не би да смяташ,че лагерът е малък?!?
авторска снимка -Фади Табет
P.S.Й...не само ,че ме вълнува,но не мога да си простя,че съм част от това!!!
Не желая да съм съучастник в убийства на хора като мен!
Едно от лицата на Газа,художника Науаф Абдуллах,
какви очи само!!!
Един от милион и осемстотин хиляди,които вече десет години живеят не в много голям - 360 кв.км. - затвор,под открито небе в пълна блокада,по суша,въздух и море.
Но те живеят - дишат,работят,рисуват,пишат стихове....
Колко ме обичаш?
Какво?!?
Ахх,ах...
Обичам те!
Ама - колко?
Обичам те колкото лагера...
Само толкова ли?!?
Не.
Обичам те колкото лагера и броя на бежанците,
колкото броя на кашоните с помощи...
броя на чувалите с брашно...
броя на консервите сардини
раздадени за 65 години досега,
колкото броя на хапчетата трофин,
дето,всеки път,когато се разболея
ги вземам от агенцията на ООН,
колкото броя на уличките в лагера,
колкото броя на спиранията на тока,
и броя на мъртвите,
дето мечтаеха за завръщане,
и дето се върнаха,
обичам те колкото лагера -
ти,да не би да смяташ,че лагерът е малък?!?
авторска снимка -Фади Табет
P.S.Й...не само ,че ме вълнува,но не мога да си простя,че съм част от това!!!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 7498