Червена вода-градът изчезнал преди 200 години
Докато честваме 130 години на 3 март
Има такъв град, но съм на село със същото име. „Изчезнал 1811 година. На единият му край в махала „Веселец”само 4-5 недогорели къщи. Другото- купове дялани камани!” Днес в селото има улица с това име. Тук е роден един съвременен плодовит талатлив и винаги сърдит на управляващите писател. Многодетно е смейството му!
Много колони и дялани камъни са наследството ни. Това останало- повтаря зловещата история кореняк от опашката.
Казват в парк на Лондон има постоянна трибуна с оратори и слушатели и по всяко време там се говори и се слуша-всеки може да изкаже идеите си и да получи мнение или поне да бъде чут.Едно место в Лондон.Само едно! По това отдавна сме ги минали англичаните. Които казват,че каквото при тях го има,никъде по света не е по добро от тяхното.Ядец! Имаме си ние българите в това отношение нещо над световно ниво-място.Където също всеки намира трибуна да говори за идеите,за преживяванията - всичко,
което ти дойде на ум.Да излее мъката си,да демонстрира радост, да пусне клюка,Сам да се опари от лоши думи по негов адрес.На такова място си седя.Сега. Чувам от всички страни и едновременно ето какво:Гласове: Всички говорят и слушат едновременно. Производителност! На говор. По говоренето изглежда сме на първо място в света. Не на глава от населението.Абсолютни числа. Гинес.
Баба, на малчуган, доказва, че знае нещо най важно
“Азбуки, веди, глаголи, добро, ест, живите, зло, земля, иж, и, колко, люди, мислите, нане, он, покой, ръци, слово, твердо, ух, ферт,церт,ша,ща,тита, ижица,
-Както се казва,почни от а, стигаш до я.Без пресекулки!
-Не,такава азбука,не сме учили-оправдава се детето-знам кратката.
-Кратката и баба знае!-тази трябва да научиш.Заглушава мъжки глас
“Тази баба е на 99 години и малко недочува- шептят до мен- продължава:- държи да покаже ученолюбието.Мъчи детето да знаем каквото е учила преди 90 години.Без да се съобразява,че още през 1824 година създавайки “Рибния буквар” българския “Петър първи”т.е.-Петър Берон първи
наложи кратката азбука с която си служим днес. Направи революция в просветлението: улесни четенето,написа даде
на българите най увлекателното четиво за деца и родители-буквара Досещате се,че съм на опашка,където говоренето продължава:
-Вода,дете и жена тръгнат ли, спиране няма.Спасението- правилната посока.Коя е тя?! Демокрацията?! Пътят-грешен или ние…-Друг:
-Поколението ми преживя царство, война, преврати,колективизация, индустриализация, култа, преустройство, преименуването, голямата екскурзия. Едно не може да преживее…
-Лудориите на демокрацията.Те продължават. Всяка промяна е на поредните управляващи програма. Най често-измама.Заприличва ме на компютър,не втора,а многократна употреба. Нашето поколение сме все в недоимъка.
Спасение от бедност е работа!.Умна работа! С  вложен интелект, какъвто уж имаме в излишък. За демокрация трябва квалификация: култура-зачиташ личността и труда на другия.И той зачита тебе, .Случва ни се точно обратното. Нашето поколение сме все в огъня.
В тази опашка хората всеки ден са едни и същи. Идват и се подреждат в същия ред, Говорят същите неща, като артисти на сцена. Без режисьор, без суфльор. Освен невидимата ръка на живота. Той е тук в съдбата на всеки. Те го критикуват и той заслушан в думите им забравя да направи за тях нещо по добро. Не обича похвалите
-Спасението от огъня е водата,но от водата от кишата, да не си там! Където е тя. Знам го от личен опит. При един пороен дъжд в родното село се събориха стени на къщата ни.Пороят отнесе всичко.От стаите и по двора-котли, легла
Долапи, маси. столове, строителен материал за довършване на къщата. Но...Само къщите опескани с кал са си на място
Въпреки, че пороят разчистил дворове. Навел, преместил плетища, отваряйки пътя на локомотича порой да помъкне вагоните – къщи и са го последвали само дърволаци, дори подготвени за строеш греди , каквито няколко човека местят с лост са излетели и стигнали до Янтра и от там към голямата ни река- Дунава.Пътят на реката прави завои и при всичките изхвърля донесеното от пороите.После намериха част от покъщнината си. Къщите стоят под тежестта на водата, напълнила избите. Тази вода на пороя, вече излязла от строя се пребори с бушуващата стихия и желанието и да изтръгне от земята всичко сложено от човешка ръка- което природата няма в готов вид наречено  Цивилизация. Чудото на природата, Която унижава човека.


Застоя винаги успява да надделее над желанието за напредък. Сочейки поразиите на прогреса –взема жертви, прави хората по бедни. Б еше 1948 година Тогава за първи път се наредихме на опашка.За помощи.За хляб, заплата.На опашката на бедността... А сега е 2008 и...пак преход и още по голяма бедност...
Децибелите ме връщат в действителността на опашката или продължава да ме води гласът на спомените по пътя на трагичната история, която запчнах: Не се шегувам- купища от дялани камъни и колони, под напора на огъня ...
„Хората ...? Плахо пита съвестта. Разказвачът продължава:
„На керван се изнизали всичките преди да лумне пожара.
Той продължил, докато били нечувани горещини, Цели две недели и...най сетне завалял пороен дъжд. Огънят угаснал,но още месеци димяли купишата развалини
Било юли август 1811. Внезапно удържалите победи руски войски са призовани незабавно да си тръгнат. Защото към Русия тръгвал Наполеон.”
Кой е запалил  градът със 7-те църкви три джамии, часовникова кула в  центъра, Магазини. Складове със стока. ?
Кой е дръзнал на селище, от 300 години стожер на българщината, седалище на епископа на най голямата епархия и до днес не е разкрито. А съществуването му е забулено в подозрителна забрава. Историята пропуска да отбележи този геноцид- унищожаване на град. Заличаване на българска епархия. Този град си има и турска махала, джамия, също изчезнали. Някой са чували че точно от там е тръгнал унищожителния пожар. Други добавят, че докато селището гори е заобиколено от редовна турска армия, дошла да пази, никой да не се спаси, докато не изгори и последната къща. Трети- че нямало с какво да гасят. Чучурите на чешмите пресъхнали , защото от огъня водите пропаднали надолу и се възвърнали след 30-40 години. Тогава селището отново се напълнило с хора.. Някой казат че това са били деца, занесени в балкана от търговци, които бягайки били помолени да ги отнесат и спасят от погиване. Защото родителите им забягвали към Русия забягвайки и в една каруца какво по напред да сложиж, ако имаш 9 сина и те дали най малките. Истината е някъде по средата.
Има още два варианта- да са го запалили отстъпващите войски или бягащите с тях българи. Всички версии са възможни, но разследване ще покаже истината. Има много потомци, на избягалите на изток българи, които са чували разказите на семейните истории. Някъде в тях още тлее истината и чака да се каже. Да се установи кой запали град Червена вода. 1811 година. Изгорели са хората, които не са могли и не е трябвало да тръгват- болни старци. Искащи гроб в наша земя. Може родилки, патриоти, които жа нищо не биха напъснали родината. Но кий да ни каже?!
Вие си мислите че това са фантазии?! Тръгнете и днес по местата, където е лежал градът, ще прочетете по огради многобройни дялани камъни. Ще видите тук и там цели или счупени от напора на огъня колони. И пред нашата порта има една половина. Другата – в оградата на отсрещната ограда. Те е са свежи, а потъмнели от мисли: който ги направи боклук тогава преди почти 200 години откакто лежат и си спомнят за величието на града от който са били частица.
Сега ще честваме 130 години от Освобождението ни от Турско управление. Русия не е осъществила това с един акт
Освободителната война се предшества от стълкновения между най голямата и силна империя султаните и всичките европейските народи.
Г.С.Раковски за погрома на град Червена вода
На 5.05/1858 г съобщава с две писма до Моска- Спиридон Палаузов и до Петербърг- Иван Кишелевски, че в Молдова е срешнал българи, които са донесли там старини- от българското царство: български царски грамоти,със запазени печати,изобразени на платно животни, стари монети, ръкописи и български знамена. Твърди, че са донесени в Молдова от българи, дошли там,зашото 1811 г градът им е унищожен- град Червена вода до Русчук По този повод Раковски написва и поемата” Воспоминание старославново города Червеновода близ Русчука”

Като чета тези редове чувствата ми са противоречиви.От една страна тъжна съдба на родното ми място, а от друга гордост всъщност какво е било то преди 200 години.И се чудя на моите преподаватели по история как не са ни казвали нищо по този факт, а сме учили предимно глупости по история на България.Има още истини за родното ми място /не казвам село защото за мен то е и си остава ГРАД ЧЕРВЕНА ВОДА, център на епархия/ което предстои да се проучат, но за това се иска желание от всички нас.Готов съм да съдействам с каквото мога за преоткриване на славната история на ЧЕРВЕНА ВОДА. Стефан Тодоров Мръзеков