СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: КРИЗАТА НА ВЛАСТТА

Арх. Борислав Богданов: Човешката инициатива ще надвие кризата Изграждането на инфраструктурата трябва да се превърне в ключов приоритет за властта, особено във време на криза, смята арх. Богданов В едно материално време е трудно да срещнеш човек, за когото придобивките и привилегиите стоят далеч в сянката на същността на работата. Особено ако е в строителния бранш.

В едно материално време е трудно да срещнеш човек, който е готов да носи отговорност. За себе си, за професията, за фирмата си. Да се бори с усмивка срещу трудностите и да приеме признанието за ползата от своя труд скромно, без много патос, но пък да се радва от сърце на успеха. И на всичко отгоре - да го посвети на гилдията и на екипа си без излишно да се бие в гърдите колко е велик.

Преди дни водещите експерти в строителния бранш си избраха новата личност на годината. И този път я потърсиха "от другата страна" - не при търговците и "майсторите", а при художниците. Един архитект напълно заслужено, а за някои хора - и напълно неочаквано, получи наградата.

За тези, които познават арх. Борислав Богданов, е ясно с какво той може да печели доверието и уважението на хората. От една страна - това е неговият професионализъм, от друга - топлото му и човешко отношение към всички, отзивчивостта и умението да подхожда отговорно. Не случайно казвам - умението. Защото в едно материално време чисто духовното и човешкото като че ли остават позабравени.

След интервюто с него се замислих какви отговори на зададените от мен въпроси щях да получа, ако от гилдията на строителите (тук включвам търговци, инвеститори, архитекти и т. н.) си беше избрала не-творческа личност за свой фаворит. Вероятно малко повече статистика и сухи търговски прогнози, но не и визия за някои идеи. Макар и известна част от тях - все още неосъществени.

С арх. Богданов обсъдихме не само чисто икономическия аспект на неговата работа. Ежедневието му е достатъчно вълнуващо и, както той каза, изпълнено с нови форми и заемащо други пространства извън нашето измерение. Ето защо за мен беше интересно да надникна в този друг свят и да се опитам да пресъздам поне частица от него.

Личност се става с много труд и, главно, работа върху себе си и характера си. Всеки човек, всяка личност, трябва да познава и да помни миналото, но да мисли в перспектива за бъдещето. Личността трябва да умее да прави компромиси, да се учи от грешките, да не забравя откъде е тръгнала.

Как се отразява кризата върху проектантския бизнес и строителството като цяло, през какво ще минат всички брънки в строителния процес и кои от тях ще оцелеят, кои са най-грандиозните строителни проекти на бъдещето за България, какво не й е наред на столицата ни и какви са тенденциите в съвременното строителство - за всичко това накратко и без претенции за изчерпателност и завършеност можете да прочетете в следващите редове. Засегнатите теми са благодатна почва за бъдещи интервюта и консултации.

*******

1. Арх. Богданов, представете се на читателите и разкажете повече за Вашата компания.

Ние сме една от най-големите фирми, която работи още от зората на демокрацията и капитализма. Семейна фирма - моят баща беше архитект. По тоталитарно време нямаше възможност за подобна частна инициатива. За негов късмет, той практикуваше в една от големите проектантски организации, работещи извън рамките на страната.

Аз завърших през 1990 г. и към края на същата година регистрирах фирмата. Всъщност, кризата вече ни сви наполовина, кризата мачка всички и удари първо проектантите. Но, въпреки това, оставаме едно от най-големите бюра в България. През миналата година бяхме признати и от авторитетното електронно издание Building Design, английско издание, класираха ни в Top 100 на 92-ро място по брой служители.

Ние сме единствената източноевропейска компания, която присъства в класацията. Това е голямо постижение, защото в САЩ големите компании са с повече от 14 000 служители, това са огромни мултинационални бюра.

В началото в компанията работеха само архитекти, в последствие започнахме да покриваме и други сфери, появиха се конструктивните бюра. Така клиентите се обслужват по-бързо и качествено, по-бързо и лесно се разрешават проблемите, по-бързо се реагира на желанията на инвеститорите. Стремим се към съвършенство. Имаме, също така, реализирани проекти в Нигерия. Работата ни там започна през 90-те години, по-засилена - към 1998 г. Имаме 3 - 4 проекта в Дубай. След 2003 - 2004 г., при строителния бум у нас, който едва ли ще се повтори, намалихме работата в чужбина, тъй като тя си носи своите рискове. Сблъскваме се с чуждото законодателство, изисквания, традиции, приспособяване към характера на чуждата архитектура - това е огромно натоварване.

Насочихме се към тези пазари, тъй като и баща ми, и аз имахме опита на проектанти извън България, още повече, че и в онези години до 2002 - 2003 г. Нямаше и толкова много работа в България. Всички големи проектантски бюра се насочват към чужди пазари. Тази практика не е толкова популярна у нас, но смятам, че скоро много родни фирми ще се опитат да пробият навън. Това е трудно, работата се усложнява, но пък компанията придобива стабилитет.

2. Какви качества трябва да притежава един архитект (предприемач), за да се превърне в личност на бранша, та дори и да носи короната само за една година?

Наградата е признание както за моята работа, така и за работата на целия офис и за един дългогодишен труд, родил стотици сгради - над 200 реализирани, повече от 300 на етап проект, промишлени сгради, други по-малки обекти. Това е признание за нивото на качеството, което сме достигнали в работата си. А награждаването на архитект за личност на годината в бранша мен много ме трогна. Обикновено подобни награди получават строители, търговци, предприемачи. Обръщането към представителите на по-артистичната сфера, каквито сме ние архитектите, е нещо ново за такъв тип конкурси. За мен това означава, че духовното е поставено над материалното, това е победа за цялата професия във време на материални притеснения.

В големия бум на строителството има хора с желание да се изявяват като архитекти заради парите, които могат да спечелят от конкретни проекти. Има безброй примери за провал по отношение проектиране, въпросът е колегите да си вземат поука от грешките и да вървят напред. До голяма степен отговорност за грешките носи и нашата камара, която дава и на младите, току що излезли от университета архитекти пълни права и абсолютна свобода, а те нямат нужния опит и усет за работата и отгворността.

3. Как ще защитите титлата си "Личност на годината в строителния бранш 2008" през годината?

Тази титла за мен не е само за една година, а за цял живот. Пример - конкурсите за красота. Както има мис 2002, така и тази титла си остава. Затова смятам, че тя няма нужда от защита. Ние винаги сме се стремяли да бъдем сред най-добрите и този стремеж няма да отслабне. Ние се развиваме, набираме опит, седим добре на пазара, това на практика е нашата защита. Тази награда ми я присъдиха за това, което съм, което е компанията, достатъчно е да останем такива.

4. Какво е за Вас архитектурата - призвание, професия, изкуство, вдъхновение?

Начин на живот. Повече от професия, повече от хоби, повече от съдба. Архитектите живеят в един по-различен свят, потапяйки се в него, те се отнасят в други пространства и сред нови форми и забравят всичко - болки, мъка, трудности, всичко. Борбата с трудностите да измислиш, да създадеш една сграда те кара да се чувстваш щастлив. Начинът на мислене определя и начинът на живот на архитекта.

5. Коя е най-"скъпата" за Вас сграда, която сте проектирали?

Всеки проект за нас е скъп и ценен, особено във време на криза. Сега имаме достатъчно време да обмисляме проектите в детайли. Това е като създаването на едно дете. Процесът на проектиране те кара да се чувстваш като родител на собствените си идеи и проекти. Потапяйки се в цялостната атмосфера, създаването на една сграда от нулата те кара да обичаш всички свои проекти и да се гордееш тях, също както родителите се гордеят със своите деца.

6. До колко "наследството" от баща Ви арх. Димитър Богданов влияе на работата Ви?

Той беше голям талант, притежаваше невероятна ръка, умееше да визуализира всичките си идеи. Сега технологиите са ни голям помощник, достатъчна е само скицата, впоследствие тя се вдига до такава визуализация и такъв модел, че да ни се покаже дали сме на прав път. Баща ми беше невероятно работоспособен, но изключително скромен и буквално раздаваше знанията си, остави след себе си цяла една школа.

7. Какво Ви накара да учредите стипендия на името на баща Ви и продължава ли това Ваше начинание да подпомага талантливи студенти по архитектура?

Той живееше във времето, когато "архитект" беше срамна дума, тези специалисти не бяха на почит. Признанието получаваха зидаря, главния майстор, техническия ръководител, за архитекта не се казваше и дума. А от него всъщност тръгва всичко. Баща ми беше по-известен извън България, отколкото в страната. Познат е в Алжир, например, където има проектирани 8 училища. Идеята ми е хората да научат повече за тези големи таланти, които сме имали, да придобием правилно отношение към архитектурното ни наследство. Младите трябва да знаят за такива големи имена, да се учат от тях, като същевременно ги подпомагаме и поощряваме, защото те са нашето бъдеще.

8. Как, според Вас, ще се отрази финансовата и икономическа криза на строителния бранш и имотния сектор у нас? Кой ще пострада най-много и кой ще оцелее?

Тя вече се отрази и то много тежко, особено на проектантския бизнес, както казах - това е първата част от процеса на строителството. Ние също съкратихме офиса наполовина, но смятам, че в скоро време нещата ще тръгнат в положителна посока, защото човешката инициатива никой не може да я спре и тя ще надвие кризата. От друга страна, българското данъчно законодателство е "приятелско", което няма как да не изиграе роля за възстановяването на икономиката. Ще оцелеят големите - те се свиха наполовина, малките пък изчезнаха. Вече се вижда и е ясно кой ще остане и кой - ще затвори врати.

9. Предстои ли Ви работа върху нови проекти в България и чужбина, въпреки въздействието на кризата?

В условията на криза дойде времето на конкурсите. По времето на строителния бум никой не им обръщаше внимание, тъй като водеха само до разходи, но участието в конкурси носи и престиж. В момента работим по няколко конкурса, участието в единия от тях е голяма чест за нашата фирма. Бяхме поканени заедно с акад. Георги Стоилов и проф. Жеко Тилев да участваме в конкурса за подробния устройствен план на новия правителствен център, който ще се намира на 4-ти километър в София, на площ от 600 хил. кв. м. В конкурса участваха най-големите световни имена - Нормън Фостър, Заха Хадид, Масимилиано Фукас и Доменико Перо, и два български консорциума: обединение от три фирми, сред които и Амфион, и още едно обединение от 17 фирми. Защитата ще бъде на 27 април - едно от големите събития, които очакваме с нетърпение, утре пък предаваме проекта.

Бяхме избрани и за проектирането на голям център на Цариградско шосе - 100 000 кв. м. разгърната площ, но такива обекти вече ще са рядкост. Наблягаме и на довършването на сградите, които са в строеж. Ние сме проектанти и на Милениум център, с инвеститор и изпълнител НИКМИ. Това ще е една емблематична за София сграда и изцяло ще промени облика на града. Сградата ще се състои от три тела, най-високото ще бъде над 100 м. И ще се вижда от повечето части на столицата, ще се превърне в нов ориентир. Така че реалното и качествено изпълнение на проекта за нас сега е основна грижа.

10. Можете ли да дадете приблизителен срок за реализацията на правителствения център, тъй като това е интересен и уникален за България проект?

Кабинетът, в лицето на зам.-министъра на регионалното развитие Димчо Михалевски, даде прогноза за период на осъществяване около 7 - 8 години, но всичко зависи от много неща. А и такъв център се строи рядко дори и в световен план. Това доведе до брожение и в нашите, архитектурните среди. Много организации се обявиха против идеята, против поканата на чужди архитекти с мотива, че те не познават нашите проблеми и архитектура, направи се и паралелен конкурс. Това ще бъде много обсъждана тема не само в архитектурните среди, а и във фолклора на София. Важна е първата стъпка. Това е нещо ново и също качествено ще промени облика на София.

Моят баща в началото на 80-те години беше главен проектант на подобен център в Алжир. Тогава се смяташе, че такъв проект се прави веднъж на 50 години в целия свят. Впоследствие се изградиха още такива обекти, но такива проекти си остават събитие, да не говорим за България. Вероятно това ще е и последният толкова грандиозен, с такива мащаби проект. Всъщност, очаква се на територията на Кремиковци да се случи нещо подобно, но то няма да бъде с такова значение, както новият правителствен център.

11. А какво ще се случи с бъдещите "стари" административни сгради?

Те остават. Ние имаме ларго, един център, който обединява трите власти. Парламентът, Министерският съвет и Президентството винаги ще си останат по този начин, няма да се изместват, това е даденост, която няма да се промени. Новият правителствен център ще приюти пет нови министерства и три агенции, както е по програмата. А когато дойде време да председателстваме Европейския съюз, ще се наложи отварянето на още допълнителни институции. Има и изисквания, свързани с нашето членство в ЕС, за някои институции и организации, така че центърът ще поеме този капацитет.

12. Имате някои по-авангардни идеи за София, които вероятно трудно ще бъдат реализирани. Каква е Вашата визия за града и какво трябва да се подобри, за да заприлича София на една истинска европейска столица?

Няма да говоря за боклука, защото темата вече е банална.

София си има градоустройствен план. Достатъчно е той да се приложи, за да се "отпуши" София и да функционира като един нормален град. Най-спешно е да се направят главните кръстовища, а не отделни отсечки. Второ: да се прокарат новите улици и булеварди, предвидени в градоустройствения план. Трето: създаване на непрекъснат поток на движение. Това е за трафика, който "задушава" града и застрашава климата и здравето на столичани. Оттук насетне има много неща, които трябва да се направят. Околовръстен път, например, ще работи и като градска магистрала, с направата на северната тангента и северната дъга ще се отклони товарният трафик, което ще бъде сериозно облекчение.

За реализирането на тези проекти е необходима далновидна политика на общината. Аз, докато бях общински съветник, казах на кмета, че политиката не трябва да е насочена към запълване на дупки, а към изграждането на новите булеварди. Когато бях в общинския съвет, бяха отделени 40 млн. лв. за изкърпване на улиците, а един нов булевард струва 20 милиона. Ето ги двата булеварда. Разбира се, отчитам проблемите с отчуждаването на имоти и законовите разпоредби, но те са решими.

По-големият проблем е сблъсъкът между местната власт и държавата. От целия този безсмислен спор губят софиянци. Кабинетът не отпуска пари за околовръстния път, например - той е към републиканската пътна мрежа и парите за него трябва да дойдат от държавата. Освен това, не се отпускат достатъчно средства за нуждите на София заради нагласата, че кметът ще си прави някакви активи от тях. Пример: бюджетът на София миналата година беше към 800 милиона лева, тази година е около милиард, а бюджетът на държавата е близо 30 милиарда лева. При положение, че в столицата живее приблизително една четвърт от населението на страната, съотношението е несъразмерно. Наскоро стана ясно, че няма пари за кръстовището на околовръстен път и Черни връх, а беше обещано това да се случи още тази година. Държавата трябва да проумее най-накрая, че оковръстният път на София е едно от най-важните трасета в цяла България.

13. Какво Ви даде работата като общински съветник и какво Ви отне? Какви бяха шансовете Ви да станете главен архитект на София и какво бихте променили в града и архитектурата, ако имахте тази възможност?

Общинския съвет те прави преди всичко артист, разбираш как да общуваш с хората, да влизаш в тяхното положение и да взимаш компромисни решения. Научи ме на работа с администрацията. Хората не разбират административната машина, администрацията не разбира хората. Ясно е, че системата няма да се нагоди към нас, затова трябва ние да умеем да работим с нея, за да се избегне този постоянен конфликт. Естествено, и администрацията трябва да се научи на отношение към гражданите, но не виждам как скоро това ще се случи.

Колкото до въпроса за главния архитект, смятам, че желанието ми беше продиктувано от същите мотиви, както и на сегашния - арх. Петър Диков, а именно - да се промени София, да се превърне в по-добър за живеене град.

Главният архитект е спъван от много фактори - администрация, липса на пари и други. Мога много да говоря за това какво трябва да се направи, по-важното е как да се постигне всичко това. Проблемите идват от управлението и взаимоотношенията между местната, законодателната и изпълнителната власти.

Има и по-добри алтернативи от този градоустройствен план, който е възприет. Но, по-важното е, че изобщо го има, че по някакъв начин вече се регламентира строителството. Прилагането на плана се прави само с много пари - само така ще се подобри качеството на живот на софиянци. Целта на главния архитект е по всякакъв начин да работи за прилагането на приетия план, изграждането на транспортната мрежа и т. н.

14. Има ли изобщо столицата градоустройствен план и спазва ли се той? Предвижда ли планът мерки за преодоляване затрудненията с трафика, оформяне на зелени площи, подобряване на съществуващите такива, строителство на обществени сгради?

Да, има. Обаче, за правилното му прилагане е нужна добра организация на отделните общински структури. След всички избори идва нов кмет без опит, сменя се администрация, която също е без никакъв опит. Научаването на структурите да работят с хората отнема един мандат. После е ред на следващите. Информацията, която има старата администрация, или нарочно, или неволно се затрива, а от това са потърпевши гражданите. Ето защо за правилното приложение на плана е нужна цялостна реорганизация на администрацията.

15. Какви мерки за безразборното строителство трябва да бъдат взети?

За столицата този проблем е останал в миналото. Незаконно строителство на практика също няма, защото вече няма възможност да се узакони една незаконно построена сграда. В момента инвеститорите са още по-внимателни, по-уплашени са.

Безразборното строителство остава като проблем в други части на страната, като Банско и Слънчев бряг например. Поради липсата на такъв или пък некачествен градоустройствен план се извършиха буквално престъпления спрямо природата, а и от архитектурна гледна точка. По-важно е сега да се мисли за качествено нова концепция за развитие на тези места. Например, Слънчев бряг може да се превърне в българския Лас Вегас, център за забавления, морето да бъде второстепенна част от курорта, за да се усвои материалната база. В същата насока може да се мисли и за Банско. Строителството излезе извън града, създаде се голф-игрище - това е голямо богатство, ще се превърне в притегателен център. Така че, има начини да се оправят грешките, стига да се мисли далновидно и в перспектива.

16. Ще се свие ли безразборното строителство "по естествен път" заради размаха на кризата?

Това е едно от добрите последствия на кризата - след като чрез законови мерки не успяхме, то кризата го спря. Ще има и събаряне на сгради, но това ще се наложи поради презастрояването, от една страна, и отпадане на необходимостта от някои типове обслужване, от друга. Пример - бензиностанциите в София.

17. Кметът на София Бойко Борисов каза преди няколко дни, че районът на Кремиковци ще бъде най-скъпият и най-желаният за живеене до 20 години. Съгласен ли сте с неговото виждане и какви са плановете за преобразяването и рекултивирането на района. Също, какъв би бил най-добрият подход за развитие на кремиковския регион и на другите проблемни и замърсени райони на София?

Важно е за София комбинатът да спре да съществува, за да се ограничи замърсяването, но все още държавата провежда недалновидна политика в това отношение. Чух, че има интерес към коксовото производство, което е забранено в Европа и затова е и толкова скъпо. Запазването му ще е огромна грешка.

Аз бях в комисията по промяната на общия градоустройствен план, цялата идея за района на Кремиковци е за създаването на многофункционална зона и заводът най-накрая да спре да трови София. Ще се създаде един паралелен град, с чисти производства, административна част и жилища. Голямо предимство е, че районът се намира в една от най-красивите части на Софийското поле.

Относно замърсяването, не мога да коментирам, не съм специалист в тази област, но дали ще е най-скъпият и най-желан район - това зависи от политиката на общината и държавата. Едно място се превръща в привлекателно, когато се създаде инфраструктурата към него. Пусне ли се метро до там, създаде ли се връзка със северната тангента и други градски артерии, регионът действително ще бъде привлекателен. Но, тогава ще възникне проблемът с обезлюдяването на центъра, който е актуален в цял свят. Провеждат се целенасочени политики за връщане на живота в старите, централните градски части. Но това е друга тема.

Добре е да се мисли за връзка с минералните извори, с изграждането на инфраструктура около Витоша и превръщането й в леснодостъпен градски парк, създаването на едно наистина уникално място за живеене между Рила и Витоша. Но това опира до градоустройствен план, който за момента дава "зелена светлина" на облагородяването на района около Кремиковци.

18. Накъде ще се измества "центърът" на строителството в следващите години?

В условията на криза ще се запази интересът към южните части на столицата. Но оправи ли се инфраструктурата, хората ще започнат да търсят начин да излязат извън София, ще търсят спокойствието на къщите пред блоковете. Градоустройственият план дава известни възможности за усвояване склоновете на Витоша и за разрастване на София на север. Северните територии, обаче, си останаха селскостопански земи без право на застрояване, така че там са по-малко местата за реализиране на жилищни квартали.

В общи линии, устремът на развитието на града ще се запази, с подчертан интерес към източните терени, към магистрала Тракия, Горни и Долни Лозен.

В национален план, създадат ли се регионални центрове в страната, даде ли се поминък на хората, те няма да имат желание да се местят в столицата, която засега е център на бизнеса. Едно време се строяха заводи, сега може да се организират чисти производства, високотехнологични, различните форми на туризъм също могат да бъдат развивани. Само че такава политика липсва и натискът върху София ще се запази, така че градът трябва да се приспособи, за да поеме целия този човешки поток.

19. Какви, според Вас, ще бъдат новите тенденции в архитектурата, строителството и имотния бранш?

В тази криза ще се набляга повече на качеството, а не на обема на строителството. Ще се заздрави връзката между проектантите и инвеститорите, повече ще се чува думата на проектанта. Ще има и по-големи изисквания към проектантите. В България работата на проектанта е ограничена, а по света се държи и на малките подробности - облицовки, бои и т. н.

Проектантите по принцип трябва са отговорни за цялостното завършване на сградата до най-малкия детайл, включително бравите на вратите, и те носят отговорност за всичко. Няма да забравя, баща ми разказваше за един проект в Тунис. Предприемачът идва при него и казва "Мосю Богданов, не сте ми направили радиаторите." Първата мисъл на баща ми е била да каже, че не е специалист в тази област, но решил да ги нарисува на ръка и инвеститорът останал доволен.

Така ще се открият и нови сфери в професията на архитекта - като изработката на тръжна документация, например. Важна е облицовката на сградата. Полагам неимоверни усилия да накарам инвеститорите да довършат своите сгради, да направят козирката, облицовката с детайлите, така че сградата да е функционална и атрактивна, тъй като остава за 100 години напред. Това е и най-добрата реклама за един инвеститор и успешно замества скъпоструващите рекламни техники.

Спря се и безконтролното поскъпване на терените, което в никакъв случай не беше нормално. Придобиването на земя опираше до цената, някои парченца земя бяха "златни". В района на бул. Тодол Александров нямаше нито един парцел, или ако се намереше - то струваше прекалено скъпо. Сега се предлагат безбройно много точно там. Оттук насетне клиентът ще диктува, а инвеститорите ще правят всичко, за да му угодят, трябва да си променят подходите към своите клиенти, за ра реализират проектите си на пазара.

20. От какъв тип строителни проекти се нуждае най-вече България - инфраструктурни, жилищни, офис площи, логистични площи, обществени сгради, туристически комплекси, увеселителни центрове и т. н.?

Инфраструктурата още дълги години ще е основният проблем за разрешаване. В София пък не е дадена възможност за изграждането на значими сгради - още една опера, театър, музеи, спортна зала, създаването на т. нар. многофункционални зони. Една такава сграда определя атмосферата на града, на квартала и трябва да се има предвид създаването и на такива места.

21. Предвижда ли днешният архитект улесняването достъпа на хора с увреждания до сградите? Какви подобрения биха могли да се направят, за да се улесни достъпа на тези хора във вече построените сгради? Защо това не се прави и има ли тенденция към промяна?

Съществува наредба за достъпна среда и последните проекти са съобразени с нея, тъй като няма да бъдат приети в направлението "Архитектура и градоустройство". В тази сфера вече се работи, законово е регламентирана. За съжаление, наредбата действа в последните няколко години, така че при сградите от ерата на големия строителен бум го има този компромис. Повечето хора са така устроени, че не виждат хората в неравностойно положение и не мислят в тази посока.

22. Имате ли своя визия за бъдещето на имотния пазар - какво ще се предлага и търси, кой ще води (купувач или продавач), ще се подобри ли състоянието на предлаганите жилища и ще бъдат ли те готови за нанасяне на собствениците?

Кризата ще даде въздух на властта, за да се създаде инфраструктурата, която е крещящо необходима. Стига властта да се възползва, разбира се.

Нагоре

Тагове: криза,