Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Постинг
22.11.2009 19:40 -
кога започна да признава Татo в семейството, за провала на социалистическата система?
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 1022 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.11.2009 14:11
Прочетен: 1022 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 23.11.2009 14:11
▲ Евгения Живкова
- Пред мен е споделял открито от 1985 – 1987 г. Но малко преди Юлския пленум, вече ми разказа за конкретните си намерения и планове – отделяне на държавата от партията. Казваше, че това няма да стане лесно и веднага, смяташе, че ще има вътрешна съпротива от хората, които са били облагодетелствани, на ниво ЦК и нагоре. Искаше намаляване на привилегиите, които ползва този кръг. Убеден беше, че постепенно трябва да се подмени централизираната и планова икономика с пазарна. За това бе разработен и приет и Указ 56. Съветската страна и Горбачов не бяха съгласни с тези му виждания. Не мога да кажа, че Горбачов не го обичаше, но определено Живков беше трън в очите му. Дразнеше го, че Живков има позиции на лидер в социалистическия лагер, думата му се чуваше.
- Всъщност майка ви не беше ли истинският реформатор до него, но може би неразбран за времето си?
- Да, тя беше реформатор, но точно заради тези си амбиции имаше проблеми с хора от обкръжението на дядо ми. Интригантстваха, че се отклонявала от правия път и идеология. Знам от него, че няколко пъти е викан в Москва при Брежнев, за да му се карат за отварянето на България в сферата на културата, общуването със западния свят, с дисиденти и емигранти. В Москва смятаха, че това застрашава социализма, но истината е, че дядо беше гръб на майка ми. Подкрепяше я, защитаваше я дори и в Политбюро. Тези интриганти бяха близо до него, не искам да цитирам имена, той ги знаеше. Те пращаха доносите в Москва, а после му се подмазваха, а даже след смъртта на майка ми издаваха книги за нея.
- Живков казва: „използвах цялата власт за доброто на своя народ”, но как се връзва това с тоталитарната държава, с отнетите граждански и религиозни права, лагерите. Какво е обяснението, че в края на политическата си кариера стига до извода:”несъстоятелност на системата, разработвана с десетилетия”?
- Ще тръгна от края – той е осъзнавал всичко и затова започва някакви реформи на системата и прави опити за преориентиране. Сам признаваше, че социализмът е едно недоносче.
Що се отнася до лагерите, точно той ги закрива след като поема властта през 1956 г. За тях не може да бъде обвиняван. Не знам дали се е чувствал като жертва на цялата комунистическа система, но съм убедена, че се е опитвал да използва позитивните неща от социализма и до колкото може, в рамките на цялата ни зависимост от СИВ, Варшавския договор и СССР да работи в името на обществото. Той успяваше да лавира в тази система, дори в най-трудните й периоди се опитваше да извлече всичко положително максимално.
- Всъщност майка ви не беше ли истинският реформатор до него, но може би неразбран за времето си?
- Да, тя беше реформатор, но точно заради тези си амбиции имаше проблеми с хора от обкръжението на дядо ми. Интригантстваха, че се отклонявала от правия път и идеология. Знам от него, че няколко пъти е викан в Москва при Брежнев, за да му се карат за отварянето на България в сферата на културата, общуването със западния свят, с дисиденти и емигранти. В Москва смятаха, че това застрашава социализма, но истината е, че дядо беше гръб на майка ми. Подкрепяше я, защитаваше я дори и в Политбюро. Тези интриганти бяха близо до него, не искам да цитирам имена, той ги знаеше. Те пращаха доносите в Москва, а после му се подмазваха, а даже след смъртта на майка ми издаваха книги за нея.
- Живков казва: „използвах цялата власт за доброто на своя народ”, но как се връзва това с тоталитарната държава, с отнетите граждански и религиозни права, лагерите. Какво е обяснението, че в края на политическата си кариера стига до извода:”несъстоятелност на системата, разработвана с десетилетия”?
- Ще тръгна от края – той е осъзнавал всичко и затова започва някакви реформи на системата и прави опити за преориентиране. Сам признаваше, че социализмът е едно недоносче.
Що се отнася до лагерите, точно той ги закрива след като поема властта през 1956 г. За тях не може да бъде обвиняван. Не знам дали се е чувствал като жертва на цялата комунистическа система, но съм убедена, че се е опитвал да използва позитивните неща от социализма и до колкото може, в рамките на цялата ни зависимост от СИВ, Варшавския договор и СССР да работи в името на обществото. Той успяваше да лавира в тази система, дори в най-трудните й периоди се опитваше да извлече всичко положително максимално.
Търсене
Блогрол
1. Блога в Гоогле
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ