СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: циркът си струва билетите

А дали е така всеки сам да си каже!
За простолюдието Бойко Борисов е „новият спасител”, „мъж та дрънка”, „човекът от народа”. За интелектуалците той е „противен”, „простак и бабаит”, „трагедия за България”.
Но сред българите има още една група, която се радва на Бойко не за друго, а защото е смешен. Тази група е съставена от хора, които или са загубили всякаква надежда за България, или никога не ги е било грижа за нея. И така тази група гласува за Бойко, за да му гледа сеира. Пускайки бюлетината, тя си купи билети за цирка, така да се каже. И циркът обещава да бъде добър! Всяка една проява на премиера е дълбоко комична – като се започне с мъжкарската поза (главата винаги е наклонена на една страна), мине се през изказа му (приповдигнато-драматичен, като на пресилващ се начинаещ актьор) и се стигне до бисерите, които могат да се мерят с тези на самия Дж. У. Буш.
В Америка се продават книжки и календари с бисерите на Буш. Не би било зле и ние, които си платихме за цирка, да получим поне някаква програмка за спектакъла. Нещо като: Най-ярките моменти от представлението

"Забранявам боя. Който иска да се бие - при мене в Министерския съвет."Бойко Борисов коментира пред журналисти появилите се в интернет съобщения за саморазправа в ДАНС, цитиран от вестник "Дневник".

" Аз не виждам кой е с твърдата ръка." Коментарът на премиера Бойко Борисов по повод намеците на Първанов за интелектуалната слабост на кабинета, цитиран от вестник "Сега"

"Бон жуар" Бойко Борисов поздравява френския президент Никола Саркози според вестник "Фигаро". Френкият език според Бойко Борисов.

"Ами, като не сте крадци, защо приехте закон за амнистия на откраднатото от вас, бе? Той дори не може да излезе и да се защити вече с този закон. Все едно сега с теб да сме алкохолици и да приемаме закон, че за алкохолиците политици и водещи това не важи." Борисов в предаването "Тази сутрин", bТV.

"В плановете за почивни дни следващата година разпети петък ще бъде почивен ден. По простата причина, че тогава всички българи и религията казват, че не се работи." Бойко Борисов за сайта Koritarov online.

„Питате ме кой е Стенли, а кой е Чики или Пики? (...) Стоян Сарийски беше гадже на дъщеря ми. Една вечер се прибрах, видях я, че плаче и го набих”Премиерът Борисов на пресконференция след среща с Управителния съвет на Националното сдружение на общините.

“На 8-9 декември имаме среща с премиера на Баден-Вюртенберг...” Бойко Борисов в сайта на Неговия Министерски съвет.

Според мен циркът си струва билетите. Тъй или иначе корабът потъва, нека поне се позабавляваме! Сеир да има, пък държавата кучета я яли. Той Бойко ще я оправи.

За съжаление, малко хора усещат колкоопасно е комичното излъчване на политическия лидер. Ако се вгледаме в историята, ще забележим, че едни от най-успешните политици са обградените с аура от хумор: Линкълн, Мусолини, Чърчил, Берлускони. Умелите политици излъчват хумор, дори да не го притежават. Те трябва да показват усет към смешното, без да казват нищо забавно. Политическите гафове са една от най-добрите популистки стратегии, защото имат двояко въздействие – първо гафът се цитира, после се обсъжда и оправдава.

По мъжкарското си и лековато поведение премиерът ни доста се доближава и до друга световноизвестна фигура, обявена за медиен популист. Неговата мъжественост се налага повече чрез женски образи и подробности от личния живот. Пищен развод, частни вили пълни с пълнолетни или не момичета, многократни съдебни дела и искане на имунитет, смехотворни и бомбени изказвания – Силвио Берлускони направо е обсебил италианските медии и общественото мнение, не само защото притежава голям дял от тях.

Независимо дали е криткуван, руган или подкрепян, той винаги е начело. А неодобрение към коментарите му е отправяно неведнъж и то не само на местна почва. Сред най-цитиранте му изказвания са похвалата към американския президент Барак Обака и съпругата му за техния слънчев тен, комплиментът към италианските жени, че войниците никога няма да са достатъчно, за да ги опазят от изнасилване, „шеговитото” сравнение на немски депутат с охранител в концентрационен лагер и закачката, че по време на Мао китайците са си пекли децата, за да торят земята с тях. Проблемът не е точно в това дали Берлускони се излага пред света, срами народа си или просто изглежда като клоун. Същинският проблем е, че с поведението си той винаги е на гребена на вълната и обема цялото обществено и медийно пространство. Неговото чувство за хумор създава достатъчно драма, че да поддържа медийната му империя. Той е „истински италианец”: плейбой, който спи с проститутки, прави купища гафове, плаче, пее с приятели на улицата и често е извън закона. И точно това е опасното - от този водовъртеж от събития и реакции хората нямат време и желание да обърнат внимание на нищо друго. А ако не беше поредната „изцепка” на лидера, за какво ли щяха да пишат вестниците? Така се завърта омагьосаният кръг на медийния популист. Можем да открием десетки статии, очерци и предавания против него, но одобрението му сред италианците си остава 70% - едно от най-високите в Европа.

По същия път изглежда върви и Бойко Борисов. Все още няма данни дали и колко български медии притежава, но той вече видно властва над тяхното съдържание. Дали с хвалбите, че е набил гаджето на дъщеря си или с арогантните коментари по адрес на определени политически фигури, той често е на първа страница, да не говорим, че откакто стана премиер, доста издания рязко промениха отношението си към него. Дали по повод суровите закани, че ще прати партии и бивши лидери в миша дупка или поредната смешка с някой журналист, навсякъде се пише и говори за Бойко. Нападките или смешките, които слушаме ежедневно може да ни забавляват или ядосват, но фактът че се превръщат в постоянна новина, би трябвало по-скоро да ни плаши. Междувременно, статии като тази успешно се вписват в изграждането на образа му на медиен популист. Водещи банкери, с ирония или не, заявяват, че щом премиерът ги помоли за нещо, каквото и да е, не могат да му устоят, партийни лидери искат неговата помощ, за да спасят партиите си... Неслучайно се шегуваме, че Бойко е лек за всяка ситуация. Той вече е под кожата ни. Може да не показва рогца над главите на световни лидери и да не пренебрегва протоколни изисквания (все още), но това поведение е точно толкова опасно, колкото и смешно.

Можем да се върнем назад във времето и да се сетим за едни други също толкова харизматични и подкрепяни лидери, които историята вече е заклеймила. Те не просто са били одобрявани от народа си, а направо боготворени. Жестовете, мимиките и начина им на говорене сега ни се струват смешни, но последиците от политиката им не са. Италианският филм „Vincere”, пълен с архивни кадри на Мусолини е новото откритие на последния фестивал в Кан. Появиха се мнения за прилката между него и Берлускони. И действително, Берлускони може да развява байрака на демокрацията, но всъщност точно като Мусолини, заявява: „Само аз мога да оправя Италия”. Веднага идва наум паралелът с Бойко Борисов и Тодор Живков. Всъщност какво ли може да се очаква от народ, привикнал с този образ на стопанин от десетилетия, това е просто поредното доказателство за участта ни на безропотна и безпаметна нация, която се хвърля на всеки подметнат кокал. Докъде ли ще ни доведе този цирк?

Нагоре