Хикмет Хафъзоглу е от България. Живее в Истанбул от 1989 г. Дошъл е с "Голямата екскурзия". Запознах се с него в хотел "Буюк Кебан", където работи от 5 години като майстор по поддръжката. Но вече няма да го намерите там, защото от 26 април е щастлив пенсионер.

Разкажи нещо повече за себе си.
В България се казвах Ахмед Мустафов Хафъзов. Роден съм на 24 април 1954 г. в с. Развигорово, Шуменски окръг. На 35 години заедно с жена ми и 2 коли багаж се изселихме в Истанбул. 

В началото ни беше много трудно. Като минаха 8-9 месеца започнах да се ориентирам. С жена ми често сменяхме работата си, защото търсехме по-голяма заплата. Първите 3 години бяха много мъчни. Живеехме на квартира. Работехме много, но за три години спечелихме доста пари. Нощно време работех в „Комунални услуги”, през деня бях продавач на Чаршията, продавах кожи на руснаците. Успях да изуча и двете си деца. Завършиха висше образование, което тук е платено. Сега имам 4 апартамента и 2 парцела земя. Дядо съм на 2 внучета, да са живи и здрави.

На колко години се пенсионират хората в Турция?
Роден съм на 24 април, от 26 април ще бъда пенсионер. реклама Тук на 57 навършени години можеш да се пенсинираш. Искат минимум 15 години трудов стаж и 3 600 заработени дни. Аз имам 5 800 дни. Жена ми се пенсионира преди 4 години, на 52 години по тогавашния закон. От тази година жените ще се пенсионират на 58 г., а мъжете на 60 г.  Аз се пенсионирам на 57, защото осигуровката ми е от 1989 г. Иначе трябваше да съм се пенсионирал на 46 години с 25 години стаж. Има различни варианти. Навремето жените се пенсионираха при 20 години трудов стаж, а мъжете при 25. Каква пенсия ще получаваш?
Най-малко 900 лири. Средната пенсия е 650-730 лири. Жена ми взима 1050 лири пенсия, защото работеше в чорапена фабрика за дамски чорапогащници, където й плащаха голяма осигуровка. Имаше един период, през който с нея работехме заедно - и в събота и неделя извънредно, почасово. Но тя работеше повече от мен, което се отрази на пенсията й. Средната пенсия стига ли на един пенсионер да живее добре?
Ако не е на квартира и двамата души в семейството са пенсионери, или единият е пенсионер, а другият работи, стига. Ако си на квартира и работиш само ти, няма да ти стига. Който няма къща, Бог да му е на помощ. Например в повечето турски семейства работят само мъжете, жените си стоят вкъщи, кадънки. Тяхното положение е по-трудно. 

Мислиш ли да работиш след като се пенсионераш?
Не, оставам си вкъщи. Снахата и зетят работят в банка и двамата са заместник-директори. Финансово са добре. Мисля само да си почивам. Искам да ходя на екскурзии, като вас. Например до Холандия, защото никога не съм бил на север. Имам къща в България, може и там малко да поживея. От 4 години и половина не съм си ходил. Много ми се иска да си отида. Имаш ли роднини в България?
Сестра ми и майката на жена ми. Сестра ми взима 210 лв. пенсия.

Как е животът в Истанбул?
Има работа, ако имаш специалност. Който му се работи, може да си намери работа. Местните турци са работили на малка осигуровка, защото нямат образование. По-малка заплата, по-малка осигуровка - получаваш по-малка пенсия. В нашия квартал сме 860 къщи, повечето сме от България. В Истанбул живеят най-малко 1 милион българи, дошли с "Голямата екскурзия".

Нас ни хвана тотото, защото дойдохме с образование. Хубавото на комунизма е, че ни изучи. Когато пристигнах в Истанбул, много ми се молиха да бъда учител в машинен техникум. В България съм бил технолог, бил съм ръководител, но никога не съм преподавал и се уплаших. 90 % от българите, които дойдохме през 1989 г. са със средно образование, останалите 10 % са с основно, по-надолу няма. Малка част от нашите се върнаха в родината, защото когато дойдохме не знаехме какво е демокарцията. Тук който не му се работи, не го държат. Върнаха се тези, на които не им се работи. През 89-та г., ако 2-ма души работеха, за 3 години можеха да си купят къща. Сега това не може да стане. Щастлив ли си?
Е, все пак, където човек е роден, е друго. Имам една жалба, като болен съм. Когато си отида в България, виждам колко зле живее сестра ми. Щом ме види, започва да плаче. Най-малко 200 долара й давам. Отивам с 1000 долара, а 15 дни не мога да изкарам. Всички плачат - туй няма, онуй няма и аз купувам. 

Какво изпитваш сега към България?
Жално ми е. Това е моят роден край, в който съм живял 35 години. Там съм роден, израснал, станал съм човек. От друга страна се радвам, че съм дошъл тук, защото съм добре, а там не знам в какво положение щях да бъда. Макар, че и там имах много пари. На идване дойдох с 2 коли. Друго не ни дадоха да вземем. 8 години чаках ред в България, за да купя "Ладата", но тук нищо не струваше. Едната кола беше на 1 година и успях да я продам. С парите купих парче земя много далече от Истанбул. Сега обаче тя влезе в територията на града и вече струва колкото 2 апартамента. Но аз не я давам, чакам по-добро предложение. Наистина неволята учи. Всяко зло за добро. Всъщност ни направиха голямо добро. Това ли са твоите най-големи уроци от живота?
Уроци много. Човек, докато умре, все се учи на нещо. Но все пак най-важното за мен е, че не бива да се плашиш от нищо, а да се хванеш и да работиш. Това знам. Неволята помага, но знаеш ли кога, когато човекът е човек, иначе нищо не може да ти помогне. Ако нищо не вършиш, никой няма да ти даде на готово. 

Дошли сме в Турция с професия, с образование. Никога не съм говорил и няма да говоря лошо за България. Тази основа е голямо нещо за мен. Благодарение на нея постигнах тези успехи тук. Родината не ме е изгонила. И на тоя човек (бел.ред Тодор Живков) не му мисля лошото, защото той сам не можеше да решава. Тогава имаше Съветски съюз и той нареждаше какво да се прави. Не се сърдя на никого. 

Приятно ли ти е да общуваш с българи, когагато идват в хотела?
Много ми е приятно. Изчаквам в началото и гледам като вземат да приказват, тогава се намесвам. Чудят се от откъде знам български. Казвам им, че съм от Лудогорието. Роден съм в България и съм учил там 12 години.

имам много познати, които заминаха за Турция по това време. Всички се устроиха много добре. Помня обаче и времето преди сегашния възход на Турция. Изселените тогава български турци горко плачеха за България. Турците там имаха късмет с политиката на следващите си правителства и чрез познатите ми видях как една страна от изостанала стана водеща. Наистина са добре,а нашите изселници-работни и образовани,интелигентни - успяха.

Имах съученик,който се учеше посредственно,но там стана успял бизнесмен!Много българи също успяват в други страни,брат ми е от 5 години в САЩ и вече има нов мотоциклет и кола (нови и японски) и жилище.Има и спестявания а е работник.Защо тогава постоянно ни обвиняват ,че сме прости и мързеливи?При нормални условия нашите хора обикновенно са по-добри от всички останали чужденци!Кой е виновен?

притеснително е да установим, че ние не успяваме...нещо ни спъва

научих, че Турция е трета по ръст на икономиката за 2010... а ние по ръст на брой партии или греша

Търсейки адреса на хотела попаднах на Вашия разказ, но странното е, че и ние се запознахме с Хикмет в хотела, а бяхме там през Юли :))) Страхотен човек е и научихме много и интересни неща за Турция от него.