СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: Видове хранителни разстройства

Съществуват много разновидности на хранителните разстройства и всички те се характеризират с абсолютизиране на значението на храната или пък телесното тегло. Става дума за заболявания, създаващи трайни психични нагласи у болния към храната и храненето въобще, както и комплекси относно външния му вид, които вземат застрашителни размери, проявяват сериозни физиологични симптоми и имат редица усложнения, някои от които дори могат да доведат до смърт. Анорексия невроза обикновено засяга жените през ранните години на юношеството. Те отказват да се хранят поради нереалистична оценка на собственото тегло, което смятат за наднормено. Налице е отказ от редовно хранене и подбиране само на няколко вида храни или минимално хранене въобще – един лимон, една ябълка и прочие. Проявена в тежка форма, крие опасна за живота значителна загуба на тегло плюс безпокойство, умора, слабост, косопад. Някои болни от анорексия, за да ускорят отслабването, се подлагат на прекомерни физически натоварвания. Корените на анорексията са в психиката и комплексите на личността, както и в подражанието до известна степен – момичето подражава на успешни слаби модели и на идеали, налагани в обществото като красиви. Булимията е друг тип подобно заболяване. Болният понякога преяжда и след това повръща. Основните симптоми са пристъпи на преяждане, последвани от предизвикано повръщане или употреба на слабителни средства, за да се предотврати усвояването на храната. Възможно е теглото на болния да е в норма. Честото повръщане води до изтощение, увреждане на зъбите, гърлото е постоянно раздразнено, налице са болки в корема, подуване, храносмилателни и метаболитни смущения. Злоупотребата със слабителни средства може да наруши чревната функция и да предизвиква хроничен запек. Проблемът причинява и недостиг на хранителни вещества, минерали и течности. Булимията се корени преди всичко в комплекси от собственото тегло и външния вид, които вземат връх в едно постоянно "самонаказване". Нещо повече, болният приема и преяждането за нормално, въпреки че се стреми към намаляване на теглото, защото е със съзнанието, че колкото и да яде, повръщането ще му помогне "да се избави". По този начин той освен всичко друго развива и силен апетит и голямо чувство на глад. Системното преяждане (хиперфагия) е характерно за всички възрасти. Страдащите от този проблем са в повечето случаи с наднормено тегло и изпитват непрестанно желание да се хранят, дори когато не са гладни. Системното преяждане е свързано с поглъщането на огромни количества храна наведнъж, често за кратко време. Болният не може да се контролира и се храни бързо, но не се чувства заситен. При системното преяждане имаме психично чувство на глад и желание за ядене, което няма общо с физиологичната нужда, но добре я имитира. Орторексията е патологична мания да се яде само здравословна храна. Тази обсебваща идея може да се превърне в болест, когато не се приемат червени меса, риба и други важни хранителни продукти и се стигне до недохранване. Тази болест е описана за първи път от д-р Стивън Братман, който практикува алтернативна медицина. Неговата книга "Пристрастени към здравословната храна", в която се описва орторексията, става бестселър. В книгата си Братман представя няколко въпроса, които разкриват наличие на орторексия, като "Различава ли се начинът ви на хранене от този на близките ви?", "Чувствате ли се виновни, ако ядете нещо непозволено за хранителния ви режим?", "Интересувате ли се повече от полезните съставки в храната, отколкото от вкуса й?" и т.н. Тези, които отговорят положително поне на един от въпросите, могат да се смятат за пристрастени към здравословното хранене, една от най-новите болести на нашето време. Всички ние се стремим да се храним здравословно, но когато това нормално поведение се превърне в обсебваща мания, вредна за здравето, тогава вече говорим за орторексия. Тази нова болест, характерна за западното общество, се появява след манията по диетите, култът към тялото и страха от консумиране на храни, обогатени с изкуствени продукти. Тази мания е опасна и силно се подхранва от медиите, които всъщност са основен неин източник чрез рекламите. Ползата например от фибрите далеч не е толкова голяма, но за много хора те са едва ли не най-важното, което трябва да приемат. Дори за откровено вредни продукти, като маргарина, вредните свойства се прескачат и той се извежда полезен пред хората благодарение на това, че е обогатен с някой витамин, или че имал мастни киселини... Подобно нелоялно отношение към потребителя води до усилване на манията у тези, които я имат, а тези, които я нямат, започват все по усилено да се съмняват, да проверяват състава на храната от рекламата и доколко отговаря на обещанието... И също стават застрашени от вманиачаване. Как да се предпазим? Напрежението и безпокойството играят значителна роля при много хранителни разстройства. Ниската самооценка, себесъжалението, страховете и нестабилните емоции също са отключващи фактори. Необходима е емоционалната подкрепа на някой, комуто болният се доверява. Всъщност помощта на човека е важна, важна е и помощта на обществото, но в крайна сметка най-важното е засегнатият сам да се пребори с манията си. Как да се процедира с храната?

Поддържане на стабилна кръвна захар с чести малки хранения.
Увеличаване на приема на хром.
Алкохолът и кафето следва да бъдат ограничени.
Контрол над рисковите храни (храни, към които болният има "специално" отношение).

Какво всъщност се случва? Има много теории за това какво се случва и какво отключва тези заболявания. Най-често срещаната теория свързва болестта със сексуалния живот, или по-скоро когато е незадоволителен. Този фройдизъм се прилага в конвенционалното лечение на тези заболявания. Проблеми със самооценката и комплекси безспорно лежат в основата на подобно поведение. На практика проблемите, чувството за вина, опитът за промяна – всичко е продиктувано от незадоволството на болния от линия му живот, от неговите резултати и успехи. А фитнесът? За съжаление нашият начин на живот, фитнесът, е мощен отключващ фактор за този тип проблеми. На първо място, той е пълен с примери за подражание. Всеки се стреми към нещо. Мъжете - към тялото на Арнолд Шварценегер или това на Вин Дизел, дамите – към това на Мадона или Анджелина Джоли. Всеки спазвадиети, които в някои случаи са страховити. Всеки следи храната, приема на вещества. И най-вече, всеки гони резултати, а не всеки ги постига, следомателно, ето повод за комплексиране. Има обаче и друга страна: фитнесът привиква човек към самодисциплина и самоконтрол. Трениращите развиват определен тип "нарцисизъм" – обичат да се гледат, да се възхищават от резултатите си, а това пречи на ниската самооценка. И най-вече, резултатите са лични, измерими и осезаеми и много помагат на човек да продължи напред. Тоест, фитнесът е нож с две остриета: опасен, ако се ползва неразумно, и много полезен, ако се ползва целенасочено. Ако човек впрегне волята си, желанието за успех и съзнателно преследва определени цели, той няма защо да се бои от този тип заболявания. Използвани източници