До не много отдавна, киноата беше просто почти неизвестна зърнена култура от Перу, която можеше да се купи само в специализираните магазини. Дори не беше съвсем ясно как точно се произнася, но кулинарите бързо я обявиха за приятно нововъведение към диетата от ориз и кускус. Диетолозите също я одобриха, защото е с ниско съдържание на мазнини и се вписваше в правителствения съвет "базирайте ястията си на нишестето".

Кулинарните експериментатори харесаха леко горчивия й вкус и малките бели къдрички около зрънцата. Веганите прегърнаха киноата като добър заместител на месото - необичайно за зърнените храни, в киноата има доста протеини (между 14 и 18%). Тя съдържа и аминокиселни, които са доста трудни за набавяне от вегетарианците, които не искат да приемат хранителни добавки.

Продажбите потръгнаха. Киноата бе закичена с маркетинговия слоган "чудното зърно от Андите" и бързо се превърна в любимата политически коректна храна на противниците на месото и животинските страдания. Съответно цените изхвърчаха нагоре – от 2006 г. насам са се утроили – като някои от видовете киноа се продават с особено сладка печалба.

Но ето я и горчивата истина за киноата за тези, които имат чувалче от нея в килера. Гладът на Запада за киноа вдигна цените й толкова много, че по-бедните хора в Перу и Боливия, за които тя беше основна храна, вече не могат да си я позволят. Вносната junk food им излиза по-евтино. В Лима киноата вече струва повече от пилешко. В селските райони търсенето на киноа принуждава фермерите, които преди отглеждаха разнообразни култури, да сеят само киноа.

В действителност, търговията с киноа е още един притеснителен пример за вредните отношения между развитите и развиващите се страни. - Добронамерените и етични любители на здравословното хранене в развитите страни, без да искат причиняват бедност в развиващите се страни.

Това се превръща в поредната поучителна история за това как големият интерес към "екзотични" храни може да навреди на хранителния баланс на страната-производител.

Подобен е и примерът с аспержите – луксозният популярен зеленчук, който се продава на премиумни цени в западните супермаркети, в голямата си част също се произвежда в Перу. Там, в полупустинния район Ика, се отглеждат аспержи, които, между другото, изискват доста вода. В резултат на това, местните водоизточници, на които разчитат и жителите там, са почти изчерпани. Неправителствени организации изнасят данни, че работниците, ангажирани в отглеждането на аспержи, се трудят при нечовешки условия и едвам изхранват семействата си, докато износителите и супермаркетите трупат тлъсти печалби.

Соята, която веганите толкова обичат като заместител на месото и млякото, е друг проблематичен вносен продукт, който унищожава природата. За голям срам на тези, които я представят като бъдещето на човечеството и спасение от производството на месо, което унищожава природата, отглеждането на соя е една от двете основни причини за обезлесяването на Южна Америка. Заедно с отглеждането на добитък, създаването на плантации за соя води до изсичането на гори и унищожаването на големи тревисти райони.

Опитите да се отглежда киноа във Великобритания се провалиха и не са подновени. Но поне предизвикаха дискусия за необходимостта да се разчита повече на местно производство и по-малко на екзотични вносни култури.

В това отношение, всеядните във Великобритания са добре – в страната се произвеждат изобилие от месо и мляко, които да задоволяват нуждите им. Ако се разровят пазарските кошници на вегетарианците и веганите, обаче, се вижда, че техните храни са доста натоварени с дълги пътешествия.

Има някои обещаващи инициативи като компания в Норфък, която започна да произвежда бакла - растението, от което се прави фалафел като алтернатива на месото.

Но при киноата е крайно иронично, че растението, което доскоро изхранваше бедните селяни в Андите вече е непосилно за тях, защото богатите чужденци, загрижени за благосъстоянието на животните, здравето си, килограмите си и въглеродния си отпечатък, са решили също да се изхранват с него.

ТОВА Е ТО- ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА... В НАЙ МОДЕРЕН ВИД- ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ - СЪСИПАН, ТЪРГОВЕЦЪТ- ОБОЖЕСТВЕН, КУПУВАЧЪТ  ИЗЛЪГАН ДА ДАВА ПАРИ ЗА НЕЩО, КОЕТО НЕ СТРУВА ТОЛКОВА, НИТО ИМА ТАКЪВ ЕФЕКТ

• 
  
• FacebookD   Автор: Христина Димитрова, по The Guardian
  

Въпросът е. четейки това, между редовете не ви ли идва на ум, че у нас има много по полезни растения, храни и пропускаме да ги направим хит и износ....
или... все пак ние даваме ... пшеницата на Европа. А защо не им даваме тестени изделия, разни хлябове. В Европа хлябове и хлебни изделия не се консумират топли, пресни- напротив
Моловете на Европа чакат нашите стоки- за да израсте дребния бизнес

Най-сетне някой да пише и за тези проблеми. Поздрави.

Нищо по добро от демокрацията не е измислено - за богатите хора и страни и нищо по лошо за бедните- демокрацията ги прави по бедни и умиращи

Изходът: всички са равни пред закона, реже се от богатите за социални плащания ; не се дава на хитреци, мошеници... който не плаща няма да има!

Поздрави за постинга!

Честит празник!

Честит празник!

ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА... В НАЙ МОДЕРЕН ВИД- ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ - СЪСИПАН, ТЪРГОВЕЦЪТ- ОБОЖЕСТВЕН, КУПУВАЧЪТ ИЗЛЪГАН ДА ДАВА ПАРИ ЗА НЕЩО, КОЕТО НЕ СТРУВА ТОЛКОВА, НИТО ИМА ТАКЪВ ЕФЕКТ

ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА... В НАЙ МОДЕРЕН ВИД- ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ - СЪСИПАН, ТЪРГОВЕЦЪТ- ОБОЖЕСТВЕН, КУПУВАЧЪТ ИЗЛЪГАН ДА ДАВА ПАРИ ЗА НЕЩО, КОЕТО НЕ СТРУВА ТОЛКОВА, НИТО ИМА ТАКЪВ ЕФЕКТ