Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
13.07.2013 13:58 -
ГЛАДУВАХ 17 ДНИ- на инат, за политика…
ГЛАДУВАХ 17 ДНИ- на инат, за политика…
знаех, че рискувам здравето и живота си.Причината : с една дума политическа лятото на 1991 година, когато политическия котел България ври и кипи, ферментира , за да се изпари от състава на соцлагера и се влее в семейството на развитите страни на Европа. Сега не го оценяваме, а тогава …всички искаме промяната и...заедно се блъскаме пред врата, зад която той ( ЕС) стои…
Сега тук споделям само промените на тялото, на душата- без политика.. Само
Чувството , което съпътства дните на гладуването
Ден първи до трети Докато гладувам, се налага да готвя на семейството си. Най сетне те поемат това задължение. Пия само вода. На третия ден излезе съобщението в местния печат. Дойдоха съмишленици и установиха дежурство.
Ден четвърти до 17: Не съм сложила в уста каквато и да било храна Чувствам лекота в стомаха .Пия вода с витамин Не заспивам нито миг от четвъртия ден до края. Лежа, под наблюдение на приятели, съмишленици, които се сменят и денонощно съм с тях. Наблюдават ме два медицински екипа всеки ден идват
Единият от болница на окръжния град, носят винаги кардиограф, вземат ми кръв, урина Другият от моята местоработата –най голямото предприятие в Северна България
На 7 ден излязох от нас, разходих се из окръжния град. Видях, че събират подписка в моя подкрепа. На една витрина материали за моята гладна стачка. Група младежи ха висок глас коментират: :Тая си нагъва кюфтаци и се прави на гладна” Силен смях. Минават край мен. „Вече 7 дни гладувала?!” Тя трябва да умре, ако не яде 5 дни- заключи писклив глас. Никой не се досети, че гладуващата стои пред тях. Те се отдалечиха, аз продължих избирайки сенчестите места на парка.
Едва се прибирам от слабост Лежа. Гледам неразбиращо телевизия. От време на време пред очите ми излиза картина, сякаш има видеозон, който ми показва какво има в стомаха. Виждам червеникава материя в която има червеникава течност- може би чиста вода в която плуват капки мазнина или лекарство. Пия много вода, но то не ме кара често да уринирам. Дните са горещи- първата половина на юли 1991 Щом затворя очи го виждам червеникавата картина с червеникавата вода. Нищо друго, затова гледам и бодувам.. Но не съм гладна. Не чувствам нужда от глад и тоалетна, освен за уриниране, което не е често
Влизам по един път на денонощие в банята, мия се с хладка вода. Сякаш времето е спряло за душата ми. В главата ми не текат мисли а радост, удовлетворение или страх. Бях си поставила задачата да издържа 15 дни и ги преизпълних. Нищо и никой не можа да ме отклони. На 10 ден дойдоха мои шефове с молба да спра…
Когато срокът 15 дни изтече, ме завладя чувството на страх, че няма да мога вече да ям храна. Пиех вода за да поема витамините, а не от жажда. Не изпитвам глад.
Пия само вода с витамини, които ми дават докторите и ежедневно следят пия ли ги редовно
Ден 16- Лекарката разговаря по телефона с болницата . Каза , че положението ми е критично и... ще ме вкарат в болницата. Упорствам, че няма да тръгна, докато не дойдат от работа съпругът и синовете ми. Защото е петък и в болницата през двата почивни дни няма да има кой да ми назначи лечение.
В 21 часа ще има ново решение. Обещавам да спра гладуването, но подхранването ми започна след три дни под лекарско наблюдение
За пръв път сама съм в банята. Сядам на стол. Чувствам голяма слабост, не мога да стоя на крака.
Мокря се. Не мога даже да се умия. С ужас констатирам, че около колената лактите навсякъде тялото ми е станало ... на дупки. Намятам хавлията- толкова е тежка!
Излизам. Заставам пред огледалото Вратът ми е удължен!
Искам да изненадам близките си. Да разтребя кухнята и да... но не съм в състояние да хвана нещо, а още по малко, да го повдигна. Чувствам непреодолима слабост.
На врата се звъни. Отварям. Екипът на болницата. Внасят и носилка. Но аз вървя. Прилив на сили ме кара да се държа или страх, да не ме сложат на носилката и казвам, „Аз вече реших, спирам гладуването! Не няма да отида в болница...”
Пак прослушване, оглед, кардиограми. За пръв път не ме склоняват, да започна да се храня, а ми обясняват, колко опасно ще е, ако се нахраня, така изведнъж с какво да е. Казват как да го направя. Показвам им „дупките” а те ме успокояват. Разказват ми установеното, че тялото ми е оздравяло от наслоени болести и отрови. Успокоявам че, защото чувствам лекота и прилив на сили. Удовлетворение че издържах.
Тогава се освободих от килограми и най полезното бе – излекувах се от политически пристрастия. За да разбера, че важните неща за обикновения човек са винаги извън политиката, но винаги в семейството, при хората с които може да обменя мисли, да контактува равно поставено. И с по малките и зависими от него ( деца, болни, като прави много по вече за тях, което е сигурна доброта)
В наши дни се добавя и територията на Интернет. Възможността да чета постингите ме радва. Но...
материали, унижаващи България ме огорчават. Негативистите, капризните, политически пристрастните. Критикуват, сякаш не са част от нея. Нямат нищо общо със ставащото-те са чиста вода ненапита. Всички заедно сътворихме тази анархия.... в България
Тя е издигната на такова стабилно и високо място в душата ми, че искам само още едно, всички, които носят името българин, какъвто и етнос да са, ДА Я ОБИЧАТ, ДА ПРАВЯТ ДОБРО ОТ НЕЙ и за нея , А НЕ ЗАРАДИ ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ!
Не пропускайте своя шанс да си кажете думата! С бюлетина, а не с гладна стачка…
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блога в Гоогле
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
