България световен износител на кориандър    Придава екзотичен вкус на храната, помага при проблеми със стомаха и класира България на второ място в света като износител за 2012 г. Това е кориандърът, чиято родина е далеч от нашите географски ширини, но пък именно тук е намерил благодатна почва за развитие през последните години. Българските производители отдавна са създали традиции в отглеждането му и през този сезон има защо да са доволни от решението да засеят кориандър, а не пшеница. Ако в момента тон зърно се предлага за 300 - 350 лв., то кориандърът се изкупува поне 1100 лв. за тон, показва проучване сред изкупвачите на подправката. Според тях няма случай на произведен и непродаден български кориандър, защото търсенето в чужбина е стабилно, а реномето на местната продукция зад граница е повече от отлично.

Най-важната подправка

По данни на "Капитал Daily" през миналата година България е изнесла близо 30 хил. тона от екзотичната подправка, като през годините средният износ варира между 20 хил. и 32 хил. тона. Стойността на експорта е възлизала на 26 млн. лв. при рекорд от 42 млн. лв. през 2008 г., когато цените на кориандъра са били по-високи. От всички подправки, които България продава навън, кориандърът заема дял от 90%. Основните пазари за ароматните семена са Индонезия, Шри Ланка, Пакистан, Малайзия. През годините търсене е имало и от Индия и Европа, където българският кориандър се ползва основно за подправка и като суровина за направата на лекарства.

Според износители догодина България ще падне рязко надолу в класацията на световните износители, тъй като тази година местните фермери са засели много по-малко площи с подправката и производството едва ли ще надхвърли 10 - 15 хил. тона. Те са се демотивирали от ниските изкупни цени през миналата година, когато продукцията им се е изкупувала на 600 лв. на тон. В момента бункерната цена на директно ожънат от комбайна варира между 1100 лв. - 1150 лв. за тон, а почистено до степен 99% тон кориандър струва 1400 лв. -1450 лв., казва Николай Попов, управител на ямболската "Никея трейд".

Цените потвърди и Артур Акопян, управител на "Севан", която изнася около 25% от българския кориандър. Акопян уточнява, че в момента изкупвачите не са започнали активно да продават навън, тъй като очакват цената да продължи да расте. Според него до края на годината тя може да стигне до 1700 лв. - 2000 лв. за тон. В същото време производствените разходи на декар са около 100 лв., а добивът е около 100 кг от декар. За сравнение - при пшеницата разходите на декар са около 130 лв., а средният добив е между 300 и 400 кг от декар.

Количеството има значение

Макар да изглежда доходоносен, кориандърът не е основна култура за селскостопанските производители, които получават ниска цена, когато количествата на пазара са големи (какъвто е бил случаят през миналата година). Почти всеки зърнопроизводител сее от подправката, защото тя му помага в сеитбооборота. Тоест, когато една нива е била засята с пшеница, то на следващата година е добре да се разнообрази с друга култура, а кориандърът не изтощава почвата и не изисква големи разходи, което го прави предпочитан за тази цел. Това е и причината в България да няма изразен голям производител на кориандър, тъй като в бизнеса се включват стотици дребни земеделци от цялата страна.

Поради същите специфики не е изненада, че основна конкуренция на страната като производител и износител са други големи играчи в зърнопроизводството - Украйна и Русия. Българската подправка обаче си е създала традиции сред азиатските потребители, тъй като е по-ароматна и по-малко люта. Освен това производството в Индия, което е също значително като обем, е компрометирано откъм качество. Изследване на Американската агенция за храните и лекарствата, публикувано през тази седмица от New York Times, разкрива, че близо 15% от вносния кориандър е заразен със салмонела, а основният експортьор на подправки за Щатите е именно Индия. Освен това индийският кориандър се появява на пазара в различно време от българския, тъй като узряват по различно време.

Спасител в кризата

Любопитен факт за кориандъра е, че България го открива като спасителен остров именно в момент на криза. Николай Попов от ямболската "Никея трейд" разказва как местните производители са се обърнали по-масово към подправката през 90-те години, когато пазарът за другите селскостопански стоки навън е бил практически затворен. Тогава земеделците са открили кориандъра, който освен всичко друго е носел и доход в американски долари. Имайки предвид, че през 1997 г. девалвацията доведе до курс от над хиляда лева за един долар, е напълно обяснимо как нетипичната за нашенския вкус подправка намира път към сърцата на българите.   Консумацията на кориандър помага за подобряване на здравословното състояние.

Кориандърът (Coriandrum sativum) е популярна средиземномнорска билка с голямо приложение в индийската кухня.

Билката е богата на минерали като калий, калций, манган, желязо и магнезий. Препоръчително е пресните листа на кориандъра да се измиват обилно с вода, за да се премахнат онечистванията и пестицидите.

Консумира се пресен, защото тогава е най-вкусен и ароматен.

Също така кориандърът е богат и на жизненоважни витамини, като фолиева киселина, витамин А, бета-каротин и витамин C. Консумацията на кориандър осигурява 30% от дневния препоръчителен прием на витамин C.
Противовъзпалителните свойства  на подправката помагат за облекчаване симптомите на артрит. Кориандърът намалява нивата на лошия холестерол, помага при стомашни проблеми, лошо храносмилане и други.
Редица проучвания установяват, че кориандърът има силни антиоксидантни свойства и помага за насърчаване правилната функция на черния дроб.
Може да се използва като добавка към салати и гозби. Освен по-приятно и ароматно, ястието ще е и доста по-полезно, обясняват специалисти.
Супа, приготвена с моркови и кориандър, например, е изключително полезна за засилване на имунната система. С консумацията на една купа си набавяме витамин А, както и други ценни хранителни вещества.
 Витамин А поддържа лигавиците на дихателните пътища, което спомага предотвратяването на инфекции. Как се отглежда кориандър Отглеждане на Кориандър Стопанско значение Плодовете (семената) на кориандъра съдържат 0,8-1,2% етерично масло и 17-24% обикновено масло. От етеричното масло се получават продукти с аромат, наподобяващ рози, кокиче, лимон, теменуга, липа, лилия и др., използвани в парфюмерийната и козметична промишленост. Обикновеното масло на кориандъра намира приложение в текстилната и в полиграфичната промишленост. Семената на кориандъра намират приложение като подправка в консервната и бонбонената промишленост. Кориандърът е добър предшественик за всички култури и е отлично медоносно растение.Биологични изисквания за отглеждане на кориандъра Кориандърът е едногодишна зимо устойчива и влаголюбива етерично маслодайна култура. При меки зими с абсолютна минимална температура до минус 16-18°С той успява като зимна култура. За добивите на етерично масло особено благоприятна е по-ниската средна дневна температура през фазата узряване. Кориандърът е взискателен към почвената и въздушна влажност през целия вегетационен период, но най-много се нуждае от влага през периода на образуване на стъбла и съцветия. Засушаването през този период пречи на разклоняването и намалява добива от семена. Кориандърът има повишени изисквания към почвата. Развива се добре на почви богати на органично вещество, с неутрална, слабо кисела или слабо алкална реакция. Най-подходящи за него са черноземите. Агротехника при отглеждане на кориандър Предшественик - добри предшественици са житните, зърнено-бобовите и зеленчуковите култури. Торене на кориандър - внасят се 40-50кг/дка суперфосфат и 20-30 кг/дка калиев тор, преди основната обработка. С последната предсеитбена обработка се внасят 20-25 кг/дка амониева селитра. Обработка на почвата - дълбока оран през периода август-септември, на дълбочина 25-30 см. При заплевеляване през есента площта се култивира 1-2 пъти на дълбочина 16-18 см. Рано напролет се провежда плитко култивиране на 6-8 см., с едновременно брануване. Рохкавите почви се валират непосредствено преди сеитбата, а валирането след сеитба е задължително. Сеитба на кориандър - може да се извърши рано наесен (края на септември), предзимно или рано през пролетта (януари-март). За нашите условия най-подходяща е ранната пролетна сеитба, при първа възможност за работа на полето. Сеитбата на кориандъра се извършва редово с редосеялка при разстояние от 12,5 до 40 см между редовете. При чисти от плевели почви и прилагане на химични препарати по-високи добиви се получават от гъстата сеитба. Сеитбената норма е от 1,5 до 4 кг/дка в зависимост от междуредието. Семената се засяват на дълбочина от 3-4 см. Подходящи сортове кориандър са руският Алексеевски - 247, както и нашите Лозен -1, Ранен, Смяна и Янтър. Грижи през вегетацията - когато площта е заплевелена основно с едногодишни житни плевели (кокоше и кръвно просо, зелена и сива кощрява и др.), с добър резултат може да се приложи някой от хербицидите на база трифлуралин в доза 300 мл/дка, преди сеитбата с инкорпориране на 8-10 см. След засяването и валирането на посева преди поникване на културата срещу едногодишните житни плевели може да се използва Стомп 330 ЕК - 400 мл/дка и др.. В случаите, когато преобладават едногодишните широколистни плевели (полски синап, щир, лобода и др.), след сеитбата и валирането преди поникване на кориандъра може да се приложи някои от хербицидите на база линурон в доза 150-200 гр/дка. Кориандърът се напада от болеста Рамулариоза, при влажно и хладно време през периода на бутонизация и цъфтеж. Бутоните и цветовете загиват за няколко дни и растенията придобиват овъглен вид. Опасна болест е и бактериалното почерняване на плодовете, появяваща се след цъфтежа по връхните плодове. Мерките за борба срещу тези болести включват използване на здрав посадъчен материал или обеззаразяването му преди сеитбата, висока агротехника и предпазни пръскания с медни средства. Прибиране и добиви - прибирането се извършва, когато 70-80% от семената в централните сенници са във восъчна зрялост. Жъне се сутрин рано за да се избегне загубата от оронване на семената. Прилага се разделно прибиране - надземната част се жъне и се оставя на откоси 3-4 дни за изсъхване и доузряване, след което се прибира и овършава с комбайн. Желателно е веднага семената да се почистят. Добивите при кориандъра са от 90 до 200 кг/дка.                

Това е много интересно, добре са се ориентирали българските фермери. Кориандъра изчиства токсините, имам постинг за неговите лечебни свойства, виж тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/drugi/2012/01/09/koriandyr-svryh-oryjie-za-izchistvane-na-vsichki-toksini-i-o.879861