Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
19.11.2013 13:49 -
отговор на въпроса: “Защо едни области в България са богати, а други – не?
Търси се отговор на въпроса: “Защо едни области в България са богати, а други – не?
Възстановяването от икономическата криза все още е с различни темпове, но по-лошото е , че Области, които от първото изследване на ИПИ бяха в Клъстер “С добра перспектива” днес минават в “Средно социално-икономическо състояние”, както и това, че “ножицата” на бедни и богати области става все по-голяма. Търсим отговор на въпроса: “Защо едни области в България са богати, а други – не?
За втора поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ), в сътрудничество с Региостат, изготвя актуални социално-икономически профили на 28-те области в страната. Профилите представят състоянието и развитието на областите въз основа на 58 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.
Изследването ” Регионални Профили и показатели за развитие” сега се опитва да отговори на въпроса какво прави едни области богати и бързо развиващи се, а други – бедни и изоставащи, съобщават от ИПИ.
За целта единият от анализи е посветен на факторите за икономически растеж в областите на България. Представени са и резултатите от направената „клъстеризация” на областите, която цели да открои сходствата и различията в състоянието и развитието им.
Възстановяването от икономическата криза все още продължава с различни темпове в отделните области, отчитат анализаторите. Разходите за дълготрайни материални активи, като основен показател за инвестиции, макар и да се повишават в повечето области през 2011 г., почти без изключение не могат да достигнат размерите си от преди кризата. Това са част от основните изводи от социално-икономическите профили на областите в анализа на ИПИ.
Положението с преките чужди инвестиции е още по-сериозно, отбелязват експертите. В повечето области от кризата насам те или липсват напълно, или са незначителни. В някои области през този период дори се наблюдава нетен отлив на чужд капитал, т.е. изходящите от страната потоци са по-значителни от входящите.
Тези негативни процеси неизбежн рефлектират върху пазара на труда. Въпрек и известното раздвижване през 2011-2012 г. областните трудови пазари все още не са преодолели удара от кризата. Заетостта през 2012 г. масово остава по-ниска от нивата си преди кризата, а безработицата продължава да расте, като трудовите пазари в Северна България се характеризират като цяло с по-мъчително възстановяване, отчита анализът.
Въпреки трудното възстановяване, по-голямата част от местните администрации и органи на управление не полагат нужните усилия за подобряване на бизнес средата. Такъв извод може да се направи от влошените оценки на бизнеса за тяхната работа и увеличените възприятия за корупция в анкетите от май 2013 г., както и от относително консервативния подход по отношение на местните данъци и такси.
Електронните услуги на местно ниво и тяхната използваемост също остават предизвикателство.
Ускореното усвояване на европейски средства от общините през 2012 г. успява да компенсира в известна степен намаления приток на чужди инвестиции и слабостите в работата на администрацията. По отношение на европейските фондове, темповете на усвояване също се характеризират с огромна вариация между областите. Там, където общинската администрация е по-активна, там и показателите за пътната мрежа и ВиК инфраструктурата се подобряват чувствително.
Областите Русе, Стара Загора, Търговище и Хасково например бележат значително подобрение в категорията „Околна среда” заради приключилия строеж на пречиствателни станции през 2011 година.
Негативните демографскитенденции, следствие от ниска раждаемост и отрицателен прираст на населението, се запазват и през последната година. От 2010 г. насам няма област с положителен естествен прираст, като в повечето области отрицателният прираст се влошава стабилно през периода 2010-2012 г.
Данните за вътрешната миграция показват, че повечето области остават нетни „донори” на работна сила. Според анализа това, съчетано с устойчивия отрицателен естествен прираст на населението, води до бързо обезлюдяване и влошаване на възрастовата структура в повечето области в страната. Единствените области, в които нетният приток на имигранти от други области превишава отлива през 2012 г., са София, Пловдив, Стара Загора и Шумен.
В сферата на образованието се забелязват подобрени резултати от задължителните матури в повечето области в края на учебната 2012/2013 година. Наблюдават се както намаление на дела на неиздържалите изпита, така и леко повишение на средните оценки в по-голямата част от областите.
По отношение на социалната среда се установява, че в повечето области се наблюдава влошаване на два от трите наблюдавани показателя за бедност и социално включване. Делът на бедните под областната линия на бедност расте в 18 от 28-те области в последното изследване на НСИ. Делът на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност 1 , нараства в 22 от областите през 2010 г. Тези данни не са изненадващи и могат да се обяснят с рязкото влошаване на пазара на труда през 2010 г., смятат анализаторите.
Тазгодишното издание, освен дескриптивен анализ на областното развитие, търси отговор на въпроса какво прави едни области по-богати и проспериращи, а други – по-бедни и изоставащи. С помощта на стандартна производствена функция и статистически модел анализаторите търсят факторите, които влияят най-силно върху съвкупното производство на областно ниво. Като цяло, резултатите от модела потвърждават, че за развитието на една територия са важни както качеството на човешкия капитал, така и наличният физически капитал (инфраструктура и инвестиции) и дейността на предприемачите като водещи фигури и двигатели на прогреса.
По-конкретно, основните фактори на благосъстоянието в областите, измерено чрез БВП на човек, са:
1) Относителният дял на населението на възраст между 25-64 години с висше образование, като процент.
Основният аргумент, който подкрепя тази връзка, е, че високо образованата работна сила като цяло се характеризира и с относително по-висока производителност. Резултатите от модела за областите в България потвърждават тези очаквания. От приложената таблица се вижда, че при нарастване на дела на висшистите с един процентен пункт, брутният вътрешен продукт на глава от населението се увеличава с близо 21 лева.
2) Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) на 1000 души от населението (в лева)
Разходите за придобиване на ДМА на 1000 души от населението представлява измерител за интензивността на инвестициите в областите, т.е. за физическия капитал, който се влага в местното производство. Не е изненадващо, че в областите, в които се правят относително по- големи инвестиции, се наблюдава и по-висока степен на развитие и доходи. Конкретните резултати от нашия модел показват, че при един лев разходи за придобиване на ДМА (на 1000 души от населението) на година, БВП на глава расте с 28 лева за същия период.
3) Гъстотата на ж.п. мрежата (км. на кв. км. от територията)
Интересно е, че от двата измерителя за степен на развитие на местната инфраструктура – гъстота на пътната мрежа и гъстота на ж.п. мрежа – само гъстотата на железопътната мрежа се показателя „гъстота на пътната мрежа”, а именно, че в него е включена само републиканската пътна мрежа, която в най-развитата област София (столица) не присъства. Това, което се вижда от иконометричния модел, е, че при нарастване на гъстотата на железопътната мрежа с един линеен км. на кв. км територия, БВП на човек от населението нараства с около 270 лева. Правопропорционалната връзка между гъстотата на ж.п. мрежата и благосъстоянието не е изненада. Колкото по-добра е свързаността на една област с околните територии, толкова по-привлекателна става тя за инвестиции, а възможностите за работа, включително и извън пределите на областта, нарастват. 4) Броят на нефинансовите предприятия на 1000 души от населението. Моделът потвърждава ключовата роля на предприемачеството за местната икономика. Колкото повече предприятия се създават в една област, толкова и нейните шансове за високи доходи и просперитет нарастват. При нарастването на броя на нефинансовите предприятия само с едно на 1000 души от населението, годишният БВП на глава се повишава с 1640 лева. Като цяло, резултатите от иконометричния модел потвърждават ключовата роля на човешкия капитал, инфраструктурата, инвестициите и предприемачеството за икономическото развитие на една територия. Предвид това, местните политики трябва да са насочени приоритетно към по-дълго и качествено образование на работната сила, задържане на високообразованото население, улеснени процедури и активност в привличането на инвестиции, по-добра инфраструктурна свързаност, както и насърчаване на предприемачеството.
Възстановяването от икономическата криза все още е с различни темпове, но по-лошото е , че Области, които от първото изследване на ИПИ бяха в Клъстер “С добра перспектива” днес минават в “Средно социално-икономическо състояние”, както и това, че “ножицата” на бедни и богати области става все по-голяма. Търсим отговор на въпроса: “Защо едни области в България са богати, а други – не?
За втора поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ), в сътрудничество с Региостат, изготвя актуални социално-икономически профили на 28-те области в страната. Профилите представят състоянието и развитието на областите въз основа на 58 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.
Изследването ” Регионални Профили и показатели за развитие” сега се опитва да отговори на въпроса какво прави едни области богати и бързо развиващи се, а други – бедни и изоставащи, съобщават от ИПИ.
За целта единият от анализи е посветен на факторите за икономически растеж в областите на България. Представени са и резултатите от направената „клъстеризация” на областите, която цели да открои сходствата и различията в състоянието и развитието им.
Възстановяването от икономическата криза все още продължава с различни темпове в отделните области, отчитат анализаторите. Разходите за дълготрайни материални активи, като основен показател за инвестиции, макар и да се повишават в повечето области през 2011 г., почти без изключение не могат да достигнат размерите си от преди кризата. Това са част от основните изводи от социално-икономическите профили на областите в анализа на ИПИ.
Положението с преките чужди инвестиции е още по-сериозно, отбелязват експертите. В повечето области от кризата насам те или липсват напълно, или са незначителни. В някои области през този период дори се наблюдава нетен отлив на чужд капитал, т.е. изходящите от страната потоци са по-значителни от входящите.
Тези негативни процеси неизбежн рефлектират върху пазара на труда. Въпрек и известното раздвижване през 2011-2012 г. областните трудови пазари все още не са преодолели удара от кризата. Заетостта през 2012 г. масово остава по-ниска от нивата си преди кризата, а безработицата продължава да расте, като трудовите пазари в Северна България се характеризират като цяло с по-мъчително възстановяване, отчита анализът.
Въпреки трудното възстановяване, по-голямата част от местните администрации и органи на управление не полагат нужните усилия за подобряване на бизнес средата. Такъв извод може да се направи от влошените оценки на бизнеса за тяхната работа и увеличените възприятия за корупция в анкетите от май 2013 г., както и от относително консервативния подход по отношение на местните данъци и такси.
Електронните услуги на местно ниво и тяхната използваемост също остават предизвикателство.
Ускореното усвояване на европейски средства от общините през 2012 г. успява да компенсира в известна степен намаления приток на чужди инвестиции и слабостите в работата на администрацията. По отношение на европейските фондове, темповете на усвояване също се характеризират с огромна вариация между областите. Там, където общинската администрация е по-активна, там и показателите за пътната мрежа и ВиК инфраструктурата се подобряват чувствително.
Областите Русе, Стара Загора, Търговище и Хасково например бележат значително подобрение в категорията „Околна среда” заради приключилия строеж на пречиствателни станции през 2011 година.
Негативните демографскитенденции, следствие от ниска раждаемост и отрицателен прираст на населението, се запазват и през последната година. От 2010 г. насам няма област с положителен естествен прираст, като в повечето области отрицателният прираст се влошава стабилно през периода 2010-2012 г.
Данните за вътрешната миграция показват, че повечето области остават нетни „донори” на работна сила. Според анализа това, съчетано с устойчивия отрицателен естествен прираст на населението, води до бързо обезлюдяване и влошаване на възрастовата структура в повечето области в страната. Единствените области, в които нетният приток на имигранти от други области превишава отлива през 2012 г., са София, Пловдив, Стара Загора и Шумен.
В сферата на образованието се забелязват подобрени резултати от задължителните матури в повечето области в края на учебната 2012/2013 година. Наблюдават се както намаление на дела на неиздържалите изпита, така и леко повишение на средните оценки в по-голямата част от областите.
По отношение на социалната среда се установява, че в повечето области се наблюдава влошаване на два от трите наблюдавани показателя за бедност и социално включване. Делът на бедните под областната линия на бедност расте в 18 от 28-те области в последното изследване на НСИ. Делът на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност 1 , нараства в 22 от областите през 2010 г. Тези данни не са изненадващи и могат да се обяснят с рязкото влошаване на пазара на труда през 2010 г., смятат анализаторите.
Тазгодишното издание, освен дескриптивен анализ на областното развитие, търси отговор на въпроса какво прави едни области по-богати и проспериращи, а други – по-бедни и изоставащи. С помощта на стандартна производствена функция и статистически модел анализаторите търсят факторите, които влияят най-силно върху съвкупното производство на областно ниво. Като цяло, резултатите от модела потвърждават, че за развитието на една територия са важни както качеството на човешкия капитал, така и наличният физически капитал (инфраструктура и инвестиции) и дейността на предприемачите като водещи фигури и двигатели на прогреса.
По-конкретно, основните фактори на благосъстоянието в областите, измерено чрез БВП на човек, са:
1) Относителният дял на населението на възраст между 25-64 години с висше образование, като процент.
Основният аргумент, който подкрепя тази връзка, е, че високо образованата работна сила като цяло се характеризира и с относително по-висока производителност. Резултатите от модела за областите в България потвърждават тези очаквания. От приложената таблица се вижда, че при нарастване на дела на висшистите с един процентен пункт, брутният вътрешен продукт на глава от населението се увеличава с близо 21 лева.
2) Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) на 1000 души от населението (в лева)
Разходите за придобиване на ДМА на 1000 души от населението представлява измерител за интензивността на инвестициите в областите, т.е. за физическия капитал, който се влага в местното производство. Не е изненадващо, че в областите, в които се правят относително по- големи инвестиции, се наблюдава и по-висока степен на развитие и доходи. Конкретните резултати от нашия модел показват, че при един лев разходи за придобиване на ДМА (на 1000 души от населението) на година, БВП на глава расте с 28 лева за същия период.
3) Гъстотата на ж.п. мрежата (км. на кв. км. от територията)Интересно е, че от двата измерителя за степен на развитие на местната инфраструктура – гъстота на пътната мрежа и гъстота на ж.п. мрежа – само гъстотата на железопътната мрежа се показателя „гъстота на пътната мрежа”, а именно, че в него е включена само републиканската пътна мрежа, която в най-развитата област София (столица) не присъства. Това, което се вижда от иконометричния модел, е, че при нарастване на гъстотата на железопътната мрежа с един линеен км. на кв. км територия, БВП на човек от населението нараства с около 270 лева. Правопропорционалната връзка между гъстотата на ж.п. мрежата и благосъстоянието не е изненада. Колкото по-добра е свързаността на една област с околните територии, толкова по-привлекателна става тя за инвестиции, а възможностите за работа, включително и извън пределите на областта, нарастват. 4) Броят на нефинансовите предприятия на 1000 души от населението. Моделът потвърждава ключовата роля на предприемачеството за местната икономика. Колкото повече предприятия се създават в една област, толкова и нейните шансове за високи доходи и просперитет нарастват. При нарастването на броя на нефинансовите предприятия само с едно на 1000 души от населението, годишният БВП на глава се повишава с 1640 лева. Като цяло, резултатите от иконометричния модел потвърждават ключовата роля на човешкия капитал, инфраструктурата, инвестициите и предприемачеството за икономическото развитие на една територия. Предвид това, местните политики трябва да са насочени приоритетно към по-дълго и качествено образование на работната сила, задържане на високообразованото население, улеснени процедури и активност в привличането на инвестиции, по-добра инфраструктурна свързаност, както и насърчаване на предприемачеството.
Българският боен вик Ура!
ТОВА СА НАРОДНИТЕ ГРАБИТЕЛИ НА ПЪРВО НИВ...
Полицията: "Педофил" Хю Хефнър...
ТОВА СА НАРОДНИТЕ ГРАБИТЕЛИ НА ПЪРВО НИВ...
Полицията: "Педофил" Хю Хефнър...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блога в Гоогле
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
