Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2015 06:28 - ПЪРВИТЕ ВЕСТНИЦИ НА СВЕТА
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1350 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 28.09.2015 07:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Първите печатни вестници

Двата най-стари оцелели до наши дни европейски печатни вестници са били разпространявани на немски през 1609-та година. Единия е Страсбургския "Relations: Aller Furnemmen", печатан от Йохан Каролус. Другият е "Aviso Relations over Zeitung", печатан от Лукас Шулте, вероятно във Волфенбутел. И двата вестника не са посочвали града, в който се печатат, за да избегнат преследване от страна на властите.   Печатните вестници се разпространили като феномен в цяла Европа за сравнително кратко време. Печатните седмичници се появяват в Базел през 1610-та, във Франкфурт и Виена през 1615, в Хамбург – 1616, Берлин – 1617 и Амстердам – 1618, все големи търговски центрове. Английско официално лице от това време се оплаква, че страната му търпи критики от чужбина заради липсата на седмична публицистика, която да отразява "случващото се всяка седмица". Първият печатен вестник в Англия се появява през 1621-ва. Печатането във Франция започва през 1631-ва. В Италия първият печатен вестник се появава през 1639-та, а в Испания – през 1641-ва. Списващите тези ранни седмичници имали сериозен проблем с намирането на свежи новини, с които да запълнят страниците на вестниците си. Много, особено в Англия, не успявали да се справят с подобен стриктен график и изданията им излизали със закъснение. Тези трудности ускорили процеса за печатането на новини. Редакторите не можели вече да печатат когато си поискат – трябвало да запълнят страниците на седмичника, без значение на каква цена.

Формат  Ранните вестници като цяло се печатали в един от следните два формата: Датски вестници, или "корантос", при който репортажите са сбити плътно в две или максимум четири страници, или в стила на ранните германски седмичници, които били памфлети с по 8 до 24 страници.
Свобода на словото  По правило всички ранни вестници включвали новини от цяла Европа, а понякога и от Америка и Азия. С малки изключения (основно в Холандия) те никога не списвали статии и репортажи за страната, в която се печатали. Според историка Джоузеф Франк, вестниците в Англия през 1640-те освен с политическите новини, били и сред първите в света, които използвали заглавия, публикували реклами, илюстровали истории с дърворезби, наели жена, имали "новинарски момчета", но по-често "новинарски момичета", които продавали вестници по улиците.

След обезглавяването на Чарлз Първи, Кромуел узурпира властта и погва пресата, оставяйки само няколко, оторизирани от него, вестника в печат. Английската преса обаче се освобождава отново по време на революцията от 1688г. Лицензационният закон изтича през 1695г. и вярата във важността да има преса, която да има правото да критикува управляващите в крайна сметка пуска корени в Англия и оттам се разпространява и в нейните американски колонии.

Ставайки все по-достоверни и с все по-чести тиражи, вестниците почват да играят основна роля в търговията, както с възможността за публикуване на реклами, така и с публикуването на ценови листи и доклади за пазарите. Германския вестник, издаван от Лукас Шулте започнал да излиза два пъти в седмицата през 1625 г. Най-старият оцелял печатен ежедневник, "Einkommende Zeitung", се повява в Лайпциг през 1650 г. Първият успешен ежедневник в Англия е "Daily Courant", който започва да се печата в Лондон през 1702 г. В ранния 18-ти век, според историка Стенли Морисън, вестниците придобиват "влияние върху търговската класа в Лондон, което никога не губят".

 

Първият Американски вестник  Британските американски колонии, заради строгите си управленчески структури и малкото и разпръснато население, влизат в света на вестниците сравнително късно. "Public Occurances" започва да се печата в Бостън на 25-ти септември 1690 г., а първата му история е за новопокръстените индианци, които избират "Деня на благодарността", за да благодарят на Господ за неговата милост... Първият вестник, който се опитал да даде глас на политически дебати е третият успешен бостънски вестник, "The New England Courant", чието първо издание излиза през 1721 под ръководството на Джеймс Франклин. Още с първия си брой вестникът започва политически поход, като се занимава с проблема за ваксинирането срещу дребна шарка. Ваксинацията била събитие, т.к. през  същата година  за първи път се използвала  в Бостън в борбата с епидемия от дребна шарка. Котън Матър, един от най-успешните мъже в Бостън, подкрепял ваксинирането. Джеймс Франклин – не.

На следващата година вестникът атакува колониалното правителство, което обвинява в недостатъчно активна защита на морските територии от пирати. Тези атаки вкарват Дж. Франклин в затвора. По-късно със съдебно решение му се забранява да печата вестника. За да заобиколи тази заповед Джеймс прави по-малкия си брат Бенджамин, който дотогава му е бил чирак, официален издател на вестника. Той от своя страна използва това, за да излезе от позицията си на чирак. Бенджамин Франклин поема контрола над "Pennsylvania Gazette" във Филаделфия през 1729, издига го до един от най-добрите вестници в колониите и започва своята невероятна кариера като писател, журналист, печатар, бизнесмен, управител на пощенски клон, учен и държавник.

В Ню Йорк вестниците имат не по-малко интересна история. От 1725 г. в града се издава един вестник – "New York Gazette", списван от Уилиам Брадфорд. Той се държи традиционно и избягва конфронтации с колониалния губернатор. Но Уилиам Косби, губернатора на Ню Йорк по това време, бил много противоречива личност и успял  даотчужди от себе си голяма част от най-уважаваните личности в колонията. Те искали вестник, който да изразява тяхната гледна точка и Зенгер, млад печатар от Германски произход, се съгласил да го направи.

Вестникът, "New York Weekly Journal", веднага започнал да атакува колониалната администрация. Губернатор Косби нарежда ареста на Зенгер на 17 ноември 1734 г. по обвинения в подмолна противодържавна дейност. Докато е в затвора вестникът се печата от неговата съпруга, Анна.

Няма съмнение, че Зенгер е печатал критични към губернатора статии и на процеса през август 1775 г. съдията инструктира журито, че според дефинициите на обичайното право за противодържавна дейност, критиката към управляващите е престъпление, независимо дали фактите са истина или не. Въпреки това адвокатът на Зенгер, Андрю Хамилтън, отправил призив да се защити "каузата на свободата... свободата както да изобличаваш, така и да се противопоставяш на произволна власт... чрез говорене и писане на истината".  Журито игнорира инструкциите на съдията и намира Зенгер за невинен.


Вестници за едно пени  Сутринта на 3 септември, 1833 г., вестник, отпечатан на четири страници с размер на писмо и пълен с истории от общ интерес и кратки полицейски доклади, се появява по улиците на Ню Йорк. Издателят е млад печатар на име Бенджамин Дей и продава вестника си, "Sun", за едно пени. Американският вестник с най-голям тираж по това време е "New York’s Courier and Enquirer", меркантилно издание, което продава 4500 копия на ден в град от 218 000 души. През 1830 г. най-уважаваният вестник по това време, "Times of London", който е основан през 1785 г. от Джон Уолтър, продава 10 000 копия на ден в град с население 2 милиона души. Само за две години Дей продава по 15 000 копия на ден от своя евтин, малък "Sun".

Първата цилиндрична преса, изобретена от германеца Фредерик Кьониг и подобрена от Напиър в Англия за първи път се ползва в САЩ през 1825 г. Подобрена версия на тази преса, ползваща два цилиндъра и печатаща едновременно от двете страни на листа, е изобретена от Ричард Хо в Ню Йорк през 1832 г. Парни машини се ползват за да задвижват пресите на "Times of London" през 1814 г.

През 1835 г. Дей използва парен двигател, за да печата своя първо разрастващ се "New York Sun". Тези нови преси направили възможно вестниците да излизат в много по-големи тиражи от преди. Стария тип Гутенбергова преса печатала средно по 125 вестника на час. Към 1851 г. пресите на "Sun" печатат по 18 000 копия на час.

"Евтините вестници" се появяват във Франция през 1836 г. Такива вестници се продават и в Англия през първата половина на 19-ти век, но те са изцяло нелегални, тъй като за да поддържат тази цена трябвало да избягват "марковия данък", който през 1815 г. е четвърт пенс на брой. Повече от 560 различни "немаркирани" вестника се печатат в Англия между 1830 и 1836 г. Един от тях имал тираж от 27 000 броя.

Поради това, че са били извън закона, английските "вестници за едно пени" са особено радикални в политическите си възгледи. За разлика от тях, повечето американски евтини вестници се интересуват по-малко от политика. Въпреки това, те имали ефекта да вкарат много от работниците и имигрантите в градовете в политическия процес като им осигуряват източник на новини, който могат да си позволят. Мотото на "Sun" е егалитарното "То свети за всички" ("It Shines for All") и ръстът на евтината преса се свързва с разпространението на Джаксъновата демокрация в САЩ.

В САЩ, в ранните години на 19-ти век, репортерите трябвало да се борят за правото да отразяват съдебните процеси без да ги обвиняват в неуважение към съда. Новините от полицейския съд станали запазена марка на ранните "вестници за едно пени". През 1836 г. Джеймс Бенет успява временно да утрои тиража на своя "Herald" като излиза от печатницата и отива до къща, където е била убита млада проститутка и разследва убийството лично. С увеличението на тиражите, издателите на евтините вестници успяват да наемат допълнителни репортери. "Herald" изпраща 1 репортер да отрази Мексиканската война през 1840г. През 1860-те изпраща 63 репортери да отразяват Американската гражданска война.

Най-голямото подобрение в скоростта, дълбочината и достоверността на новинарското отразяване обаче идва с изобретяването на телеграфа от Самюел Морз. Вестниците стават най-големите клиенти на телеграфните компании, а цената на телеграфните съобщения води до формирането на услуги като "Associated Press", която е основана като кооперативно начинание на вестниците в Ню Йорк през 1848 г. Същата година "Herald" се хвали, че е публикувал "десет колони от особено важни новини, получени по електрически телеграф" в един единствен брой.


Сензационализъм и жълта преса  Откакто има вестници, някои новинарски статии се фокусират върху престъпления, насилие, емоции и секс, иначе казано сензационализъм. Такива истории могат да бъдат намерени още в прототипите на вестниците от римско време, в ранните новинарски книги, новинарски балади и в първия Американски вестник. Периодите, в които вестниците се борят особено интензивно за увеличаване на аудиториите и тиражите са и тези, в които сензационализмът играе особено голяма роля в новинарските статии . Стига се до възмущение от спада в сериозността и западане на добрия вкус в пресата.

Първият такъв период идва с "вестниците за едно пени", а вторият започва с Джоузеф Пулицър, който създава "St. Louis Post-Dispatch" през 1878 г., а след това поема контрола и върху "New York World" през 1883 г. Той е бил необикновено агресивен, изискващ и интелигентен редактор, който водил важни битки за работниците, емигрантите и бедните. Той е голям иноватор, особено в своя "Sunday", към който добавя специални страници за жени и спорт и първите цветни комикси във вестник. Пулицър също така знаел как да използва репортажи за насилие и секс, за да продава вестници.

Уилиам Рандолф Хърст, почитател на Пулицър, поема контрола над бащиния "San Francisco Examiner" през 1887 г., а след това купува и "New York Journal" през 1895 г. В тяхната битка за водещото място при тиражите в Ню-Йорк, Хърст и Пулицър свалят цената на вестниците си до едно пени, опитват се да си "крадат" редакторите и репортерите и пълнят страниците на изданията си с още по-кървави, странни и похотливи истории. Пулицър и особено Хърст излизали с огромни заглавия на главните страници и емоционални, често подвеждащи статии за война с Испания за Куба. "Как ви харесва войната на "Journal"?", питал вестникът на Хърст, след като войната избухва през 1898 г.

От битката между Хърст и Пулицър за правата върху комикс герой, известен като "Жълтото момче" се ражда нов термин за сензационализма: "жълта журналистика".


Статията преведе за Vestnicibg.com: Георги Георгиев




Гласувай:
5
0



1. kvg55 - Много полезна историческа инфо...
28.09.2015 19:26
Много полезна историческа информация.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 11820621
Постинги: 5377
Коментари: 12222
Гласове: 61742
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31