Постинг
11.05.2021 16:51 -
Параклисът " Свети Йоан Летни", едно магично място
Автор: lubara
Категория: Туризъм
Прочетен: 1995 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 11.05.2021 18:20
Прочетен: 1995 Коментари: 2 Гласове:
10
Последна промяна: 11.05.2021 18:20
Отдавна исках и накрая го направих. Параклисът " Свети Йоан Летни" на скалите над язовир " Пчелина". Казват, че е построен в 13-тия век...
По пътя от София за Кюстендил, след Радомир и в края на село Прибой има табелка за село Поцърненци, това са три -четири километра.
Това е църквата в селото, преди нея наляво изминавате още петстотин метра, а в края на изкачването има паркинг в самите ливади, винаги ще видите спрелите коли.
Пътят до параклиса е чакълест, около два километра и нещо. много е приятен, само дето прахоляк вдигат тези, които ги мързи да ходят... А това е снегът на Рила планина...
След краткото ходене се вижда краят на язовира. Все още сте далеч...
Вдясно от пътя минавате край една малка вилна зона, ето хубава къщица.
Ето цвят лилав, къде е Иринчето да ни запее...
И след още половинчасово ходене виждате язовира в бълния си блясък. Широко, красиво и свежо се диша!
И вече виждате белия параклис. Трябва само едно спускане и после изкачване и сте там!
През водата се разпростира някакъв почивен център или база на богатите...
Вече сте близо и гледате "зелените поля на моя роден дом"...това беше май от песента на един англичанин...
Ето го, пред нас е, чудесен и отстояващ ветрове, бури и събития...
Снимка като картичка!
Мястото е невероятно! Направо магнетично!
Ето го от другата страна, по посока идващия до него път.
И другият кръст е това.
Стенописите в храма са избелели и дори обружени от зложелатели. Но пак има добри хора, които се кръстят за здраве и берекет!
След едночасова почивка тръгваме обратно, с надеждата отвово да дойдем на това приказно място. А сега се обръщаме назад за последен поглед!
Живот и здраве да е...
По пътя от София за Кюстендил, след Радомир и в края на село Прибой има табелка за село Поцърненци, това са три -четири километра.
Това е църквата в селото, преди нея наляво изминавате още петстотин метра, а в края на изкачването има паркинг в самите ливади, винаги ще видите спрелите коли.
Пътят до параклиса е чакълест, около два километра и нещо. много е приятен, само дето прахоляк вдигат тези, които ги мързи да ходят... А това е снегът на Рила планина...
След краткото ходене се вижда краят на язовира. Все още сте далеч...
Вдясно от пътя минавате край една малка вилна зона, ето хубава къщица.
Ето цвят лилав, къде е Иринчето да ни запее...
И след още половинчасово ходене виждате язовира в бълния си блясък. Широко, красиво и свежо се диша!
И вече виждате белия параклис. Трябва само едно спускане и после изкачване и сте там!
През водата се разпростира някакъв почивен център или база на богатите...
Вече сте близо и гледате "зелените поля на моя роден дом"...това беше май от песента на един англичанин...
Ето го, пред нас е, чудесен и отстояващ ветрове, бури и събития...
Снимка като картичка!
Мястото е невероятно! Направо магнетично!
Ето го от другата страна, по посока идващия до него път.
И другият кръст е това.
Стенописите в храма са избелели и дори обружени от зложелатели. Но пак има добри хора, които се кръстят за здраве и берекет!
След едночасова почивка тръгваме обратно, с надеждата отвово да дойдем на това приказно място. А сега се обръщаме назад за последен поглед!
Живот и здраве да е...
Благодаря и за тази поредна разходка!
Красиво и благословено място е това.
Манастирчето е малко, но така варосано създава усещане за нещо много свидно и мило...
В клипа е още по-красиво!
Имах чувството, че съм била там, с вас.
Поздрави и до нови разходки:)!
цитирайКрасиво и благословено място е това.
Манастирчето е малко, но така варосано създава усещане за нещо много свидно и мило...
В клипа е още по-красиво!
Имах чувството, че съм била там, с вас.
Поздрави и до нови разходки:)!
Катя, скоро пускам два манастира. Единият го знаеш. Другият е над село Врачеш, страхотен е!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Катя е слънчева жена!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy