Дан Браун - книгите му са хитове

  БиБи и Разграбват ги като топъл хляб. Оглавяват всички класации, а екранизациите по неговите произведения са мултимилионни продукти, които пълнят киносалоните навсякъде по света. Във Ватикана се зачесват по несърбящи ги места при споменаването на името му, а видни изкуствоведи пищят от ужас, четейки свободните му интерпретации върху символиката на класически произведения, скрепени с претенции за достоверност...
Наблюдавам масовата истерия около последният му роман и не мога да не се засмея вътре в себе си на всеядността на целокупният читател. Дан Браун определено има бизнес нюх - подръпвайки скандални струни и плезейки се на вековни институционни устои, той завърта околко себе си странен конгломерат от емоции - читателско изумление, любопитство, мистериозно-конспиративна възбуда и достатъчна доза противоречивост.

И дотам се е усъвършенствал чичко Дан в това хвърляне на прах в очите, че почти никой не забелязва, че писателските му заложби са повече от скромни. Всъщност, ако трябва да бъда искрена, неведнъж съм се заливала от смях на нелепите сравнения, наивните сценки, персонажите от картон и тромавата проза. Ето ви селекция от най-фрапиращите бисери на Браун:   Ангели и Демони, Глава 100: Фонтанът Бемини символизира четирите големи реки на Старият Свят – Нил, Ганг, Дунав и Рио Плата.   Няма начин Рио де ла Плата, която се намира между Уругвай и Аржентина да не е символна река на Старият Свят. Гениална мисъл!   Шифърът на Леонардо, Глава 4: Преди пет месеца, калейдоскопът на силата беше разтърсен, и Арингароса все още се съвземаше от удара   Горкият Арингароса – все пак не е лесно да те ударят с калейдоскоп – това сигурно боли...   Шифърът на Леонардо, Глава 32: Тази кола беше най-малката, която Лангдън беше виждал някога. “Смарт” – каза тя.” Гори 1 на 100”   Четете и се учете! Докато ви гонят преследвачите, спрете за момент да отбележите колко икономична е колата Ви и излъжете яко на всичкото отгоре, изкарвайки я пет пъти по-горивосъобразна, отколкото е...   Шифърът на Леонардо, Глава 3: Моят френски не струва, помисли си Лангдън, но пък зодиакалната ми иконография е доста доста добра.   Ъъъъ, я пак????!!!!!!   Шифърът на Леонардо, Глава 4: Гласът се обади, смразяващо близо: “Не мърдай”. Опрян на ръцете и коленете си, уредникът замръзна, бавно извръщайки глава. На около 5 метра от него, зад запечатаната порта, исполинският силует на нападателят гледаше през металните решетки. Беше широкоплещест и висок, с призрачнобяла кожа и оредяваща бяла коса...   Силуетът има детайлно описание  и се обажда смразяващо близо, но всъщност е на 5 метра от уредника. Само аз ли не мога да сглобя картината??? Стига толкова засега..:))))



Нагоре Предишен постинг
Фрина от рози автор: frina категория: Други
прочетен: 86 коментари: 30 глас Нагоре 

Аз почнах да чета първата от поредицата и я зарязах след първите страници, още повече след коментари на прочели я хора...Не се изненадвам, масовия вкус в последно време е преобладаващо лош, например вампирската поредица на Stephanie Meyer е под всякаква критика...Явно вече се търсят други неща в едно четиво, несвързани с литературната му стойност или реалистичност...

не. Хората искат да мечтаят, книгата да ги грабне, не да се борят с нея. Майър, която критикувате, го дава. За Дан Браун нямам идея, но както написах и другаде, много от бисерите могат да бъдат на преводачи. Други според мен не са бисери. То ако искаш да се заядеш за нещо, ще намериш за какво.

Изпитвам същата нужда

Meyer си позволявам да я критикувам именно защото съм чела за нейни бисери в оригинала, не плод на преводача и не съм заядлива, когато казвам, че жената не е голямо литературно светило. Ако хората искат да мечтаят (разбира се и аз се включвам), то струва ми се съвсем в реда на нещата, нищо против. Но когато пишеш романтични романи, не виждам нужда да се включват някакви смешни версии на вампири. Кога вампирите са блестели на слънчева светлина? Кога са работели като лекари сред кръв, без да се изкушат? Явно става въпрос за някакви модерни вампирски версии, ми хубаво. Щом трябва да се прибягва до митични същества, за да се завъртят 3-4 книги покрай сексуалното напрежение и малко екшън, нейна воля. Аз съм убедена, че хората с добър вкус, не симпатизират прекалено...Да не говорим за филма, голям провал и не съм единствената, която е на това мнение...

ами това си е твоето мнение. Аз харесвам twiвампирите много повече от old school вампирите. Освен това според мен именно тяхното присъствие прави любовната история интересна. Що се отнася до филма, харесвам и него и отдавам проблемите му на това, че студиото е малко и няма опита и ресурса на големите компании.
Въпроса е, че всичко е въпрос на вкус и да се определя кой добър кой лош е леко сталинистко. Всеки има право да чете, каквото си иска. В крайна сметка и без това повечето хора не четат, така, че трябва да се радваме на авторите, които събират фенове, които карат хората да им пука за героите в книгите. Но и това, както казах, е просто моето МНЕНИЕ...