СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: Малоумна идея, като проект на световната банка

Дянков за себе си.....
"Аз се познавам с изтъкнати икономисти от екипа на Обама, целият екип на МВФ са ми познати, както и на ЕБР (Европейската банка за възстановяване и развитие-б.а.). Общо взето, ако има финансисти, които работят в изготвянето на антикризисни програми, всичките ги познавам... В Световната банка съм работил за близо 100 държави, така че имам представа, работил съм и за целия Балкански регион, знам какво е финансовото състояние."
"Аз също разбирам от пари и съм бил финансист, по международните класации съм най-добрият финансист в Източна Европа, седми в цяла Европа, сред първите сто в света".
"Във всички научни дисциплини и международни класации аз съм сред 100-те най-цитирани икономисти".
"Финансовият министър в момента на България е сред стоте най-добри учени-икономисти в света..., тука аз говоря като учен и като някой, който е създал научни университети и научни институти, в Харвард примерно...". През 2003 г. Световната банка стартира проекта “DOING BUSINESS („Правене на бизнес”) , в който водеща роля като експерт има българинът Симеон Дянков. Проектът заимства принципната идея от разработката „Индекс на икономическата свобода” на консервативната „Heritage Foundation”, оповестена още през 1990 г. КРАХЪТ НА “DOING BUSINESS” („Правене на бизнес”)
Предназначението му е да подрежда страните според равнищата на регулации и данъчно облагане. Екипът на Световната банка разширява приложното поле на наследената методология и от 2004 г. започва да публикува годишни класации, давайки най-много точки на онези страни, които имат най-ниски равнища на регулация. Първи победител е Колумбия; в по-късните издания шампиони са страни като Маршалските острови и Грузия, прочули се с решението да се откажат от кодексите на труда и да предоставят пълна свобода на бизнеса да наема и освобождава персонала, да плаща или не социални осигуровки, да спазва или да погазва стандартите на Международната организация на труда (МОТ). На 27 април 2009 г. ръководството на Световната банка излиза с меморандум, в който информира своите подразделения, че елиминира индикатора за гъвкавите пазари от условията, които поставя на страните, кандидатстващи за заем. По този начин методологията на Дянков и сие, добила известност като EWI става излишна (EWI e индикатор, който показва административните трудности при наемане и освобождаване на работната сила в частните фирми). Класацията на нейна основа , публикувана за последен път през есента на 2009 г., звучи като епилог на една провалена шестгодишна мисия. В какво се състои провалът?
Първо, методологията за оценка на бизнес средата е едностранчива, показателите и източниците на информация-непрозрачни, а техниката на изчисление и точкуване е елементарна. Съществен недостатък е, че се измерват само загубите и се пропускат ползите от регулативните политики. Накратко казано, инструментът за мерене е негоден, поради което произвежда неточни и дори абсурдни резултати: поставя национални икономики от Балканите и Евразия , намиращи се в състояние на хаос, в челото на класациите; праща назад реалните лидери в икономическия пърформънс, каквито са скандинавските страни; Второ, предназначението на класацията ”Правене на бизнес” - да оценява напредъка в икономическите реформи в сравнителен международен план, не се реализира. (А в условията на криза тази икономическа методология е направо непригодна за анализ и сравнения). За сметка на това се прокарва разрушителната идея, че колкото по-малко регулации има в една национална икономика, толкова по-високо ще е нейната ефективност. Христоматийна истина е, че конкурентоспособността и растежът зависят много повече от други макроикономически фактори, каквито са достъпа до финансов ресурс, качеството на инфраструктурата, професионалната квалификация, корупцията и др. Трето, публикациите „Правене на бизнес” предизвикаха остри критики от МОТ, международните синдикални организации, неправителствени организации от САЩ и Европа, водещи световни икономисти. В продължение на шест години Световната банка беше подложена на растящ натиск от всички посоки, което сериозно накърни нейния авторитет като институция, разработваща глобални стратегии за икономически реформи и сравнителни анализи. Макар и закъснял, отговорът беше категоричен: върховният мениджмънт на Банката взе решение за отказ от инструментариума „Правене на бизнес”, което има задължителен характер за аналитичните звена и финансовите структури, пръснати по целия свят. Така екипът „Дянков” остава без предмет на дейност, а личната кариера на добилия световна известност български икономист е поставена под въпрос. Не е изключено това твърдение и оценките по-горе да бъдат поставени под съмнение от фенове на новоизгряващия политик Симеон Дянков. Затова предлагам на безпристрастните читатели и професионалните икономисти да се запознаят с първоизточниците, от които черпих информация, преди да изляза с обобщаваща оценка за краха на сравнителната макроикономическа иновация. Препоръчвам на интересуващите се да се запознаят с: 1.Анализ на независимата група за оценка, представила специален доклад пред ръководството на Световната банка за работата на целевата група „Правене на бизнес” (2008 г.):
http://lnweb90.worldbank.org/oed/oeddoclib.nsf/DocUNIDViewForJavaSearch/89BD8FE6BF3C8D93852574EF0050E7DE/$file/db_evaluation.pdf 2.Експертизата на МОТ за адекватността на системата от индикатори и политическите импликации на инструментариума „Правене на бизнес” (2007 г.):
http://www.ilo.org/public/english/employment/download/elm/elm07-6.pdf
още в постинга на lado.
автор: lado

Нагоре