Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
05.06.2011 05:42 -
Пак за солта... на живота
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 1358 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.06.2011 05:55
Прочетен: 1358 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 05.06.2011 05:55
Ненапразно в повечето езици има подобен израз - солта е не само подправка, тя е и жизненоважна за човешкия организъм. Всъщност от сол се нуждаят не само хората, а и всички животни.
Сега тук: по-подробно на значението на солта за човека. Солта е източник на положително заредени натриеви и отрицателно заредени хлоридни йони и затова е най-важният минерал в хранителния режим на хората. Тези йони играят незаменима роля при обмена на течности в организма, за нервната система, храносмилането и за костната структура. Тялото на всеки от нас съдържа между 150 и 300 г сол и се нуждае от 3 - 5 г дневно, за да възстанови загубите от потене и изхвърляне чрез урината. В големите летни жеги човек изпотява понякога близо 20 г на ден. В такива случаи балансът бързо трябва да се изравни, за да не настъпят нарушения. В началото на 70-те години на ХХ век медицината обвини прекомерната консумация на сол за високото кръвно налягане, мъчещо все повече хора на този свят. Като резултат започна и масовата пропаганда за безсолни диети, въпреки че и до днес няма неоспоримо доказателство за причинно-следствена връзка между употребата на сол и сърдечносъдовите оплаквания. Фактът, че солта е толкова необходима за нас, хората, се потвърждава и от самия човешки организъм. Ние разполагаме със специално вкусово възприятие, с чиято помощ определяме нещо като солено, докато за чубрица или пипер например нямаме рецептори. Освен за индивидуалното подправяне на ястията солта се използва и при производството на месни продукти, хляб и сирене. Хлябът например не става, ако няма поне щипка сол в тестото, която да стабилизира брашненото нишесте. А когато варите зеленчуци в подсолена вода, стените на клетките им се разтварят и времето за варене се скъсява. По този начин зарзаватът запазва полезните си качества. Сол се употребява и за консервиране - осоляват се меса и риба примерно. При този процес солта извлича водата от продукта и убива вредни микроби.
По-голямата част от нужната ни дневна доза сол приемаме чрез вече обработени хранителни продукти, а не чрез овкусяване на ястията. И въпреки че голяма част от приетата сол се изхвърля от организма, има доза, която е отровна. В научната литература се посочва, че LD50 (леталната доза, при която биха починали половината от тестваните хора) е 3 г на килограм телесно тегло. Така че необходимото и смъртоносното за човека количество се различават само по фактора 100.
Още от най-древни времена човечеството е разбрало значението на солта за организма и се е заело с нейния добив. Във Вавилон и царството на Шумер солта е била високо ценена и ползвана за консервиране на храна. В определени региони, които са нямали излаз на море пък, тя е била много търсена и съответно скъпа. Ето защо солта е била и ценна като златото, използвала се е дори и като валута. Някои градове, като например Залцбург (на немски Salz означава сол) дължат благосъстоянието си на добива и търговията с нея. А в някои държави търговията със сол е била облагана със специален данък. В Германия такъв данък е съществувал до 1933 г.
Извличането на морска сол е най-старият начин за добив. При него водата от морето се прехвърля в плитки басейни, където се изпарява на слънцето. Солта остава на кристали на дъното на басейна и може да се изгребе. Освен по Черноморието днес морска сол се добива и по атлантическия бряг на Западна Европа и на няколко места на Средиземно море. След изпаряването на водата, солта се измива само веднъж със сладка вода, при което се запазват всички полезни съставки - магнезий, цинк и други минерали.
Най-скъпата морска сол се нарича Fleur de Sel, т.е. Цветът на солта. Тя се добива само в много горещи дни, когато на повърхността на водата в басейните се образува съвсем тънък слой кристали. Събира се ръчно и има мек вкус. Днес най-често продаваната готварска сол идва обаче от подземните недра. Така наречената каменна сол се добива, като се пълнят кухини дълбоко под земята с вода, която разтваря солта. След това тази вода се изпомпва на повърхността, където се нагрява до точката на изпаряване. Така остава крайният продукт.
Сега тук: по-подробно на значението на солта за човека. Солта е източник на положително заредени натриеви и отрицателно заредени хлоридни йони и затова е най-важният минерал в хранителния режим на хората. Тези йони играят незаменима роля при обмена на течности в организма, за нервната система, храносмилането и за костната структура. Тялото на всеки от нас съдържа между 150 и 300 г сол и се нуждае от 3 - 5 г дневно, за да възстанови загубите от потене и изхвърляне чрез урината. В големите летни жеги човек изпотява понякога близо 20 г на ден. В такива случаи балансът бързо трябва да се изравни, за да не настъпят нарушения. В началото на 70-те години на ХХ век медицината обвини прекомерната консумация на сол за високото кръвно налягане, мъчещо все повече хора на този свят. Като резултат започна и масовата пропаганда за безсолни диети, въпреки че и до днес няма неоспоримо доказателство за причинно-следствена връзка между употребата на сол и сърдечносъдовите оплаквания. Фактът, че солта е толкова необходима за нас, хората, се потвърждава и от самия човешки организъм. Ние разполагаме със специално вкусово възприятие, с чиято помощ определяме нещо като солено, докато за чубрица или пипер например нямаме рецептори. Освен за индивидуалното подправяне на ястията солта се използва и при производството на месни продукти, хляб и сирене. Хлябът например не става, ако няма поне щипка сол в тестото, която да стабилизира брашненото нишесте. А когато варите зеленчуци в подсолена вода, стените на клетките им се разтварят и времето за варене се скъсява. По този начин зарзаватът запазва полезните си качества. Сол се употребява и за консервиране - осоляват се меса и риба примерно. При този процес солта извлича водата от продукта и убива вредни микроби.
По-голямата част от нужната ни дневна доза сол приемаме чрез вече обработени хранителни продукти, а не чрез овкусяване на ястията. И въпреки че голяма част от приетата сол се изхвърля от организма, има доза, която е отровна. В научната литература се посочва, че LD50 (леталната доза, при която биха починали половината от тестваните хора) е 3 г на килограм телесно тегло. Така че необходимото и смъртоносното за човека количество се различават само по фактора 100.
Още от най-древни времена човечеството е разбрало значението на солта за организма и се е заело с нейния добив. Във Вавилон и царството на Шумер солта е била високо ценена и ползвана за консервиране на храна. В определени региони, които са нямали излаз на море пък, тя е била много търсена и съответно скъпа. Ето защо солта е била и ценна като златото, използвала се е дори и като валута. Някои градове, като например Залцбург (на немски Salz означава сол) дължат благосъстоянието си на добива и търговията с нея. А в някои държави търговията със сол е била облагана със специален данък. В Германия такъв данък е съществувал до 1933 г.
Извличането на морска сол е най-старият начин за добив. При него водата от морето се прехвърля в плитки басейни, където се изпарява на слънцето. Солта остава на кристали на дъното на басейна и може да се изгребе. Освен по Черноморието днес морска сол се добива и по атлантическия бряг на Западна Европа и на няколко места на Средиземно море. След изпаряването на водата, солта се измива само веднъж със сладка вода, при което се запазват всички полезни съставки - магнезий, цинк и други минерали.
Най-скъпата морска сол се нарича Fleur de Sel, т.е. Цветът на солта. Тя се добива само в много горещи дни, когато на повърхността на водата в басейните се образува съвсем тънък слой кристали. Събира се ръчно и има мек вкус. Днес най-често продаваната готварска сол идва обаче от подземните недра. Така наречената каменна сол се добива, като се пълнят кухини дълбоко под земята с вода, която разтваря солта. След това тази вода се изпомпва на повърхността, където се нагрява до точката на изпаряване. Така остава крайният продукт.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блога в Гоогле
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ
2. мит
3. wordpress
4. портал
5. Европа, България Русе
6. Начало струнен транспорт
7. Електродвигатели Дуюнова
8. НАРОДНО ИНВЕСТИРАНЕ
9. Elektromera
10. Mesenver
11. НЕДЕЛИН
12. Sky Way
13. ТВ програма
14. СТЕВИЯ